— Предполагам.
— Е, някои хора инвестират в негов бизнес, той инвестира в нечий чужд бизнес. Може би инвестира пари при Рикардо? Пари, принадлежащи на негови контакти? Контакти по вноса и износа?
Гадаех и това беше явно за Лусиана. Тя се усмихна.
— А защо трябва да ти казвам каквото и да било за това, дори и да има нещо за казване?
— Защо, какво лошо има в това? Пет пари не давам откъде идват парите на Франсишко. Нямам никакво желание да го забърквам в неприятности. Вълнува ме единствено как да открия Изабел, и ми трябва някаква следа. Не я ли открия през следващата седмица, тя ще умре.
— Тя означава много за теб, нали? — Погледът й отново беше прям.
Кимнах.
— Чашата ти е празна. Ще донеса още вино. — Тя отново изчезна, вероятно в кухнята, и се върна с бутилката. Напълни и моята, и своята чаша.
Седна до мен на дивана и докосна ръката ми. Останах неподвижен. Не ми беше много лесно да го направя с такава красива и сексапилна жена до мен.
— Рикардо не те обича много, нали?
— Да. Не мисля, че ме обича. Нещо против?
— Не — отвърна тя, прокарвайки пръст по ръкава ми. — Дори по-скоро ми допада.
— Ще ми разкажете ли за брат си?
— Може и да ти разкажа — произнесе тя и се усмихна, като ме стрелна през гримираните си ресници.
Беше ми пределно ясно какво трябва да направя, за да отговори на въпроса ми. И като я гледах, нима щеше да ми струва някакви усилия?
В същото време обаче не исках да бъда манипулиран от съпруга й, не исках да ме манипулира и тя. Лусиана се придвижи още по-близо до мен. Усетих гръдта й о лакътя си.
— Не се стеснявай — прошепна ми тя.
— Често ли го правиш?
— Понякога. За разнообразие. И то е наистина разнообразие, мога да те уверя.
— Така казва и Джейми — излъгах аз.
— Говорил ти е за мен? — възкликна тя с присмехулен гняв.
— Ние сме стари приятели — кимнах.
— Пък аз си мислех, че вие англичаните сте прекалено задръстени, за да говорите за секс!
— А Рикардо на какво мнение е по въпроса? Знае ли как се забавляваш у дома?
— Никога не говорим на тия теми. Мисля, че се досеща, че ме вълнуват и други мъже, освен него. Не знам само дали си дава сметка, че може да е някой от служителите му.
— И това не те притеснява?
— Харесва ми да го правя.
— Харесва ти да го правиш?
Лусиана се изпъна на мястото си.
— Когато някоя жена е омъжена за човек като Рикардо, той се опитва да я контролира. Е, а на мен не ми допада да ме контролират. Искам аз да решавам какво да правя, а ако той го знае, какво от това?
— Мисля, че разбирам.
— Повечето хора не смеят да се изправят насреща му. А ти го направи. Накара го да побеснее. Може би затова ми харесваш.
— А Джейми?
— Мисля, че Джейми се възбужда от мисълта, че може да чука жената на шефа си. Е, мен това не ме засяга. Той обича живота, изпълнен с опасности, аз също. Плюс това той е и интелигентен.
— И къде ще ни отведе всичко това? — попитах я.
— Точно тук. — Тя се приведе към мен и ме целуна нежно по устните.
Или трябваше да остана и да спя с тази жена и по всяка вероятност да чуя някоя опашата лъжа за брат й, или да си тръгвам още сега.
— Благодаря за виното, Лусиана — казах и се изправих. — Съжалявам, че не мога да остана за обяд.
Оставих я сгушена на дивана да пие виното си.
— Чао — каза тя.
27.
През последните три месеца виждах за трети път през илюминатора кафявите запрашени северни предградия на Рио. Този път обаче беше различно. Предишните пъти бях изпитвал възбуда и очакване. Сега ме бяха обзели отчаяние и страх. Страх за Изабел и за мен. При първото посещение за малко не ме бяха убили. При второто за малко не ме отвлякоха. Чудех се какво ли ще ми се случи сега.
Билетът за самолета от британските авиолинии ми бе струвал половината от парите, които ми бе дал на заем Рикардо. Нямах друг избор. Бях длъжен да направя всичко, което ми бе по силите, за да открия Изабел, а това включваше и полет до Бразилия. Не успеех ли да го направя и осъществяха ли похитителите заплахата си, никога нямаше да си го простя.
Луиш с радост бе изслушал плановете ми, а Кейт бе проявила разбиране. Готовността й да ми помогне да спася Изабел беше затрогваща, но аз и не бях очаквал нещо по-малко от нея. Джейми беше на работа. Без съмнение нямаше да се огорчи от отсъствието ми.