Чувствата ми към Джейми бяха объркани. Бях му ядосан, задето ми бе обърнал гръб заради Рикардо. И гневен за грозната му изневяра на Кейт с Лусиана. Направо го виждах как се оправдава: „Просто беше малко развлечение и малко приключение“. „Ами че аз дори не харесвам Лусиана, а обичам Кейт.“ Ха така.
Изпитвах обаче и чувство на вина. За това, че бях заговорничил срещу „Декер“ от собствената му къща, и за това, че бях направил съпругата му съучастник в делото ми. Носех си отговорността за съсипването на десетгодишното ни приятелство.
Но след като вече бях пристигнал, бях длъжен да загърбя всичко това и да се съсредоточа върху едно-единствено нещо: освобождаването на Изабел. Щеше да е страшно трудно да я открия до следващата сряда, но пък си имах една идея, която можеше да удължи крайния срок на заплахата. Ще видим.
Луиш ме чакаше на летището; прегърна ме усмихнат. Шофьорът му ни откара до апартамента му в Ипанема. Там ни чакаха Нелсън, Корделия и съпругът й Фернандо. Корделия беше забележимо наедряла; с облекчение се уверих, че изчезването на Изабел не е повлияло на бременността й.
Поздравиха ме с ръкостискания и усмивки; бях щастлив, че отново съм сред тях. Седнахме във всекидневната и въпреки непосилното бреме на задачата ни в стаята присъстваше почти осезаемо чувство на оптимизъм. Пак бяхме заедно и задружното ни решение да я открием сякаш нямаше начин да не успее, въпреки огромните пречки.
— И така, какво мислиш, Ник? — попита Луиш.
— Почти съм сигурен, че мога да отгатна кой се крие зад отвличането на Изабел.
— Кой? — попита Корделия.
— Франсишко Арагао.
— Франсишко Арагао? Шуреят на Рикардо Рос? Не ме изненадва — процеди през зъби Луиш.
— Мисля, че работи съвместно с Рикардо и Едуардо Рос. Не знам кой издава заповедите, но според мен решението за убийството на Мартин Белдекос и отвличането на Изабел е тяхно дело.
— Но защо? — попита възбудено Луиш.
— Мисля, че „Декер Уорд“ перат пари от наркотици за Франсишко. Свързал се е с „Декер“ посредством сестра си Лусиана, която е съпруга на Рикардо.
— Говори ли с Лусиана? — попита Луиш.
— Да. — Изкашлях се. Не исках да навлизам в подробности. — Не го призна направо, но представата ми изобщо не я изненада.
Луиш кимна и аз продължих:
— Франсишко открива сметки в „Декер Уорд“ на Каймановите острови с помощта на един американски адвокат в Маями на име Тони Хемпел. И двамата се разследват от американската агенция по наркотиците. Мартин Белдекос е бил на път да разкрие тази им дейност, за което се прощава с живота в Каракас. Нападението върху мен може да е било извършено поради същите причини. — Направих пауза и се загледах през прозореца към крайбрежието на Ипанема и морето. Пясъчната ивица, където за малко не ме бяха убили, не се виждаше.
Четиримата ме слушаха много внимателно.
— Добре, но какво общо има отвличането на Изабел с тази работа? — попита Луиш.
— Не мога да бъда сигурен. Отначало изглеждаше като съвсем обикновено типично отвличане за пари. Всички си мислехме, че са отвлекли Изабел, за да те накарат да платиш откуп.
Луиш кимна.
— Сега обаче сякаш изглежда, че парите не са били основният мотив. Похитителите сякаш повече ги е грижа за „Декер“, а не за измъкването на откуп.
— Но защо ще им е да я отвличат тогава?
Бях отделил значително време на обмислянето на този въпрос, докато траеше полетът ми, и бях уверен, че имам отговор.
— Първо, не беше отвлечена само тя. Отвлякоха и мен. Може би са си мислили, че разполагам с информация за Мартин или Франсишко, която да ги компрометира. Искали са да ме отстранят. Дори и когато избягах, те продължиха да ме разиграват, като започнаха преговори за откупа за Изабел, а и аз, разбира се, напуснах „Декер“ скоро след като се върнах в Англия.
— Но защо тогава не са я убили точно както са убили Мартин Белдекос? — запита Нелсън.
— Добър въпрос, но не мога да дам отговор. — В действителност можех да предположа защо не са я убили, особено ако Рикардо е бил замесен в някаква степен в операцията. Не исках обаче да разказвам на Луиш за миналата връзка на дъщеря му с Рикардо, ако можех да му го спестя. Знаех, че и той не би имал нищо против. — Поради някакви причини те са искали да повярваме, че тя е мъртва. Затова така рязко прекратиха преговорите за откупа и не отговориха на въпроса за доказателството за живот. Обаче очевидно са решили да я запазят жива. Слава богу.