— Имате ли доказателства, с които да подкрепите твърденията си? — попита Нелсън.
— Не, не разполагам с такива, но всичко съвпада. Ти какво мислиш, Луиш?
Луиш потърка брадичката си.
— Мисля, че може и да имаш право. В думите ти има логика.
— Познаваш ли го?
— Франсишко ли? Не. Искам да кажа, че сме се срещали веднъж или два пъти, но никога не съм си имал работа с него.
— С какво се занимава? Известно ми е само, че е някакъв финансист.
— Баща му е сенатор, също и дядо му. По-големият му брат ръководи една компания, която прави големи удари от държавни поръчки. За Бразилия обаче това е нормално.
— А самият Франсишко?
— Натрупа много пари през осемдесетте чрез офшорни инвестиционни компании. Не беше трудно и беше много печелившо. Много хора го правеха. Включваше валутни спекулации при различни правителствени програми за обменни курсове. Трябваше да се прави офшорно, за да се избегнат контролните органи по обменните операции.
— Като казваш офшорни, имаш предвид Панама ли? — попитах го. Спомних си Тони Хемпел и дружеството с ограничена отговорност „Интернешънъл Трейдинг и Транспорт“ (Панама).
— Панама, разбира се. И Каймановите Острови, Бахамските острови, дори и Маями. Много хора натрупаха маса пари. И след това повечето от тях ги загубиха.
— Как?
— Планът „Реал“. Той беше въведен през 1994 година, като върза новата парична единица, реала, към долара. Лихвените проценти бяха високи и за пръв път инфлацията беше укротена. Лесните пари приключиха. Банки и финансови компании загърмяха една след друга по цялата страна.
— Но не и Франсишко?
Луиш повдигна рамене.
— Доколкото съм чувал, не. Изглежда, сякаш се е прехвърлил в бизнеса с недвижимо имущество и търговията със стоки. Освен това се говори, че си имал работа и с наркотрафиканти. А те плащат много. — Луиш млъкна. Устата му се сви до бледа ивица. — Ако това копеле е посегнало на дъщеря ми, ще го убия.
— И какво ще правим сега? — попита Корделия.
— Ще му кажем да върне дъщеря ми! — изръмжа Луиш.
— Какво ще му кажете? — попита Нелсън.
— Ще му кажа, че е курвенски син — изсъска Луиш, целият почервенял. — Ще му кажа, че ако не върне дъщеря ми, ще му скъсам… — той се забави, докато си спомни как е думата на английски… — топките и ще му ги натъпча в гърлото. — Гърдите му бурно задишаха; самообладанието му от последните месеци рухна само за миг.
— Не мисля, че това ще свърши работа — каза спокойно Нелсън.
— И защо не? — изгледа го със святкащ поглед Луиш.
— Защото Франсишко ще отрича, че има нещо общо с тази работа — обясни Нелсън. — А и ние не разполагаме с доказателства. Така че той няма да я пусне и ние няма как да разберем къде я крият. От друга страна, това ще го предупреди, че сме разкрили кой е той, и той и съдружниците му, които и да са те, ще успеят да прикрият следите си.
Луиш стана от стола си и закрачи напред-назад. Всички го гледахме мълчаливо. Дишаше тежко, като се мъчеше да възвърне самообладанието си. Накрая спря и се обърна към Нелсън.
— Съжалявам. Не е подходящ момент за гнева ми. Сега трябва да бъда с ясна глава. И така, какво можем да направим?
— Да научим повече подробности за Франсишко — предложих. — С какво се занимава в момента. С кого прави бизнес. Ако си има работа с наркобанди, с кои именно.
— Това мога да го проуча — каза Луиш.
— Ще попитам връзките си в полицията — каза Нелсън. — Ако е близък с онази измет, моите хора ще го знаят.
— А какво ще кажете за онова хлапе, което ме наръга? — попитах. — Ако това е било организирано от наркобанда, във фавелите все ще се носят някаква слухове.
— Възможно е — съгласи се Нелсън. — Мога да питам и за това.
— Аз също — обади се и Корделия. — Моите хлапета обикалят целия град. При нормални обстоятелства никога не бих стигнала дотам да ги разпитвам за такива неща, но сега…
Луиш огледа всички над очилата си, на лицето му едновременно бяха изписани отчаяние и надежда.
— Добре, сега поне можем да направим нещо.
Двамата с Луиш седяхме на балкона, който гледаше към залива. Пиех бира, а той — минерална вода.