Беше вторник сутринта. Слънцето още не се беше издигнало в зимното утро и хвърляше сенки по пътя. В шест и половина вратите на къщата на Франсишко се отвориха и излезе едно малко сиво рено. По този път движението беше доста рехаво. Имаше опасност някой да ни види, но според Нелсън най-вероятната реакция на средностатистическия моторизиран бразилец би била да натисне по-силно педала на газта.
Нелсън запали двигателя, изчака реното да приближи, натисна педала на газта и се заби с трясък в другата кола, блъскайки я в стената. Обезопасяващият колан се вряза в гръдния ми кош. Бързо го разкопчах и изскочих от колата. Нелсън вече бе отворил вратата на реното. Франсишко младши явно не си беше сложил колана, защото бе забил лице във волана. Устата му беше разкървавена и беше замаян. Роналдо и Нелсън го извлякоха от реното. Аз затичах към другата кола, която бяхме паркирали на няколко метра по-надолу. Евклид държеше багажника отворен и напъхахме хлапака вътре още преди да разбере какво става. После се вмъкнахме в автомобила и дадохме газ.
През това време покрай нас преминаха няколко автомобила, но точно както беше предсказал Нелсън, никой от тях не спря. Не изскочи никой и от къщата на Франсишко, която беше на хвърлей място.
Роналдо караше бързо и точно, типичен Аертон Сена. Нелсън измъкна мобифона си и съобщи на Корделия, че момчето е в ръцете ни.
Колата подскачаше и се друсаше, особено когато Роналдо набиваше спирачките пред червените светофари. Аз седях отзад и долавях приглушените стонове, които се разнасяха от багажника. Преминаващите покрай нас бразилци обаче или не ги чуваха, или просто не им обръщаха внимание.
Имах чувството, че ще мине цяла вечност, докато се измъкнем от Рио. Макар и да се движехме в посока, противоположна на сутрешния наплив към града, пак не можехме да наберем висока скорост, а това усилваше напрежението. Седях като закован на задната седалка със сплетени ръце и пистолет, забил се в бедрото ми. Нелсън и Роналдо на предната седалка изглеждаха съвсем спокойни. Евклид седеше до мен с блеснали очи и широка усмивка. Никой не беше продумал и дума до този момент.
След час, когато вече се измъквахме от очертанията на Рио, мобифонът на Нелсън се обади. Той говори само няколко секунди и затвори.
— Корделия се е свързала с Франсишко.
— Какво казва той?
— Казал, че му трябва време да обмисли нещата. Че това може да е някаква инсценировка. Корделия му отвърнала, че ако сме искали да го убием, има достатъчно лесни начини за това. Дала му е десет минути за размисъл.
О, господи! Франсишко трябваше да отговори веднага. Всяко протакане само би усложнило още повече ситуацията. Семействата на отвлечените бяха съветвани да бъдат внимателни с приемането на първите искания на похитителите, нещо, което Франсишко знаеше добре. Но ние не му искахме пари. Просто искахме от него да отиде на едно място и да достави съобщение.
Десетте минути бавно течаха. Корделия се обади на петнадесетата.
Нелсън се ухили, после каза:
— Съгласил се е. Взел си е мобифон, така че Корделия да поддържа връзка с него.
Вече бяхме излезли извън града и навлизахме сред възвишенията. След половин час стигнахме до един пуст участък от пътя на двадесетина километра от Сао Хосе. Спряхме на една отбивка точно до пътя, откъдето ясно се виждаше бензиностанция с познатите оранжеви и зелени знаци на „Петробрас“. Корделия щеше да даде нареждане на Франсишко да паркира автомобила си и да чака по-нататъшни разпореждания. Двамата мъже, които помпеха гуми, бяха получили пари да си затварят очите.
Извлякохме младия Франсишко от багажника, дадохме му вода, натъпкахме парцал в устата му, завързахме му ръцете и после отново го натъпкахме вътре.
Бузата му беше отекла от удара във волана, но устата му вече бе спряла да кърви. Широко отворените му очи бяха изпълнени със страх и той забърбори нещо на португалски. Изпитах съжаление към момчето. Нямаше вина за това, че има такъв баща. Щяхме да го пуснем веднага щом всичко приключеше благополучно.
Зачакахме. Роналдо изпуши безчет цигари, Нелсън взе няколко от него.
— Не знаех, че пушиш — казах му.
— Не пуша — отвърна той.
Корделия се обади и каза, че Франсишко бил на два километра от нас. Преднамерено не му казала къде трябва да спре и изчакала почти да стигне дотам.
Нелсън измъкна бинокъла си и го насочи към бензиностанцията.
След пет минути се появи една синя кола и паркира до бензиностанцията. Никой не слезе от нея, но видях, че вътре има само един човек. Изчакахме още десет минути, за да се уверим, че Франсишко не е повикал компания, и после Нелсън включи двигателя и подкара колата натам.