Франсишко ни забеляза, но не направи нищо. Нелсън паркира до него.
Двамата с Нелсън слязохме от колата; Франсишко направи същото. Беше плувнал в пот и лицето му лъщеше в зловещ блясък. До този момент не беше виждал Нелсън, но мен ме позна. Понечи да каже нещо, но размисли. Още нямаше представа колко знаем за него.
— Благодаря ви, че дойдохте — казах. — Имате ли нещо против, ако претърсим колата ви?
— Да, имам! — запротестира Франсишко, но Нелсън го изблъска върху предницата на колата и сръчно го обискира.
Франсишко се опита да се бори, но после замря. Приведох се и бързо претърсих колата. В жабката открих пистолет, който подадох на Роналдо.
Нелсън приключи с обиска си; Франсишко се извърна и се озъби.
— Къде е синът ми?
Нелсън го дръпна към багажника на колата и го отключи. Франсишко младши се дърпаше и риташе, но при вида на баща си спря.
— Не можете да го държите там! Извадете го! — изръмжа Франсишко.
— Ще го извадим — казах. — Когато му дойде времето. Първо обаче елате с нас. Ще вземем колата ви.
Седнах зад Франсишко в колата му и изчаках Нелсън бързо да връчи на служителя на бензиностанцията няколко банкноти като добавка към предните. После се пъхна зад волана си и потегли. Зад нас бяха Роналдо и Евклид, със сина на Франсишко все още в багажника.
Карахме обратно по пътя, по който беше дошъл Франсишко, и след няколко километра завихме по един разклон наляво към Сао Хосе. Франсишко мрачно гледаше шосето пред нас и мълчеше.
Небето посивяваше все повече и повече и слънцето скоро залезе. Карахме по широка долина, прорязана по средата от река. От двете ни страни се ширеха ферми, а на всеки няколко километра прекосявахме селище. По-нагоре възвишенията бяха обрасли с гъсти гори. Пред мисления ми взор изплава нощта на промъкването ми през гората Тихука.
Скоро стигнахме Сао Хосе и завихме наляво по тесния път, който Евклид ни беше показал предния ден. Подминахме втората ферма и спряхме. Над нас, на около четвърт миля, се намираше фермата, където държаха Изабел. Над нея пасището преминаваше в дървета и скалисти участъци.
Отворих вратата на колата и махнах на Франсишко да излиза.
Тук беше по-хладно. Тревата и нахвърляният с чакъл път блестяха от влага. На няколко крачки от нас поточе шуртеше под малък мост, отнасяйки водите си в Атлантическия океан. Нямаше много шум, дочуваше се само форсирането на двигател на камион, който се мъчеше да изкачи склона към Сао Хосе, ромонът на водата и откъслечно блеене на овце по-нагоре по хълма. Фермата над нас беше спокойна, не се виждаха никакви признаци на живот. Две черни като гарвани птици кръжаха над нея, сякаш я разузнаваха заради нас.
— В тази къща държат Изабел Перейра — казах. — Искаме да я освободиш.
Франсишко, мълчал до този момент, бурно запротестира.
— Вече ви казах, че не знам нищо за отвличането й! Не мога да я освободя. Върнете ми сина! Веднага!
— Не, Франсишко — казах, като с мъка запазих спокойствие. — Искам да се качиш горе и да обясниш на онези хора да пуснат Изабел. Ние държим тук сина ти. Щом тя тръгне надолу по склона, ние ще го пуснем. Даваме ти думата си, че няма да обелим и зъб на полицията за всичко това. Вие и хората, които са там горе с Изабел, можете да си отидете необезпокоявани.
— Вие не ме слушате! — изплака Франсишко. — Не знам нищичко за това!
— Сигурен съм, че ще измислиш начин как да ги убедиш да я пуснат — прекъснах го. — Ние ще чакаме. О, между другото, ако Изабел не се появи и не тръгне към нас през следващите десет минути, ние си тръгваме. Със сина ти.
— Какво ще правите с него?
— Ще оставим на бащата на Изабел да реши, когато се върне. Не мисля, че те обича много. Много ме съмнява дали ще изпитва съчувствие към теб. А сега, марш!
Подбутнах го нагоре по пътя към фермата.
Той закрачи бързо с провиснали покрай сгърбеното си тяло ръце. При приближаването му вратата на къщата се отвори и той изчезна вътре.
Добър признак. Това означаваше, че който и да беше вътре, го познаваше. Макар и да не бях хванал вяра на протестите на Франсишко, някакво червейче човъркаше съзнанието ми за вероятността все пак той да няма нищо общо с отвличането и че е възможно да сме допуснали ужасна грешка.