Усмихнах се.
— Преподавах го само преди половин месец.
— Това би могло да се случи съвсем естествено и в Бразилия.
— За какво става дума, татко? — попита Изабел.
— Вие й разкажете — каза Луиш.
— Един благородник и слугата му внезапно са връхлетени от снежна буря. Благородникът препуска с единствения им кон и оставя слугата да се спасява пеш. След някое време благородникът пада от коня и докато се промъква с мъка през снега, размишлява за безполезността на живота си, и по всяка вероятност на смъртта си, прекаран в самота и егоизъм. Така че се връща, намира слугата си проснат на снега, полузамръзнал, и ляга върху него да го стопли. На сутринта, когато бурята е отминала, ги намират. Слугата оцелява, но благородникът умира.
Големите тъмни очи на Изабел не се отделяха от мен; тя попиваше всяка моя дума.
— Красиво.
— Това отразява вярата на Толстой в задълженията на благородството — казах.
— Вяра, в която ние тук, в Бразилия, трябва да се вслушаме добре — каза Луиш.
— За нещастие и повечето от съвременниците на Толстой не са й обърнали внимание. Четиридесет години след разказа му там избухва революция.
— Тук няма да има повече революции. Само анархия, насилие и бедност.
— Каза ли ви Изабел какво правим тук? — попитах го.
Изабел изведнъж се смути.
— Дъщеря ми не обича да разговаря с мен за работата си — каза той. — Моята банка и нейната често се оказват конкуренти, така че може би така е най-добре.
Не бях сигурен дали няма да издам търговска тайна, така че хвърлих един поглед на Изабел. Тя само повдигна рамене. И аз му разказах всичко за сделката с фавелите. Той слушаше внимателно, като от време на време хвърляше по някой поглед на Изабел, която бе свела очи.
Когато свърших, последва мълчание.
— Кога казахте ще пуснете на пазара емисията облигации? — попита накрая той.
— След три седмици, надявам се — отговори Изабел.
— Добре, кажи на хората си да ми се обадят. Ще уредя банката ни да закупи известно количество.
— Но, татко, ти никога не търгуваш с „Декер“.
— Знам. Но този път е различно. Смятам, че е от особена важност „Банко Оризонте“ да подкрепя инициативи като тази.
Устата на Изабел провисна.
— Недей да изглеждаш толкова изненадана, скъпа.
— Не го правиш само за да ме развеселиш, нали?
— Не, разбира се, че не. Това е добра идея и заслужава подкрепа. Радвам се да видя, че се справяш толкова добре. А, ето го и обяда.
Една прислужница ни донесе пържоли и салата. Месото беше много по-крехко от британския си събрат. Салатата включваше безброй зеленчуци, които не бях виждал до този момент. Изглеждаше чудесна.
— Изабел, мислех си нещо — каза по едно време Луиш. — Не би ли искала да дойдеш и да работиш в банката?
Изабел изгледа неспокойно първо мен, после баща си.
— И какво точно ще правя?
— О, не знам. Но съм сигурен, че все бихме могли да ти намерим нещо. Вече имаш доста натрупан опит. Можеш да бъдеш полезна в маса неща.
— Татко…
— Това ще бъде добре за теб. Би могла да се върнеш в Рио. Да се устроиш…
— Татко! — Изабел ми хвърли един бърз поглед и после изгледа злобно баща си. Заговори бързо и разгневено на португалски. Луиш се опита да протестира, но тя го пресече грубо. Накрая и двамата замълчаха.
Режех пържолата си бавно и съсредоточено.
— Трябва да ви се извиня… — заговори Луиш.
— Не се притеснявайте — казах. — Няма смисъл човек да създава семейство, ако понякога не се разгаря оживено обсъждане на проблемите. — Реших да сменя темата. — Тъкмо се чудех дали мога да зърна отблизо някоя фавела?
Казах го само за да премахна напрежението. А и бях заинтригуван от тези общности — бях слушал толкова много за тях, а още не ги бях виждал.
— Би могла да го заведеш при Корделия — каза Луис.
Изабел още се цупеше, но вече почваше да й минава.
— Да, бихме могли. Искаш ли?
— Добре. — Изкашлях се. — Коя е тази Корделия?
— О, Корделия е сестра ми. Тя помага в изграждането на приюти за улични хлапета в една от фавелите. Днес следобед трябва да работи там. Можем да отидем, след като се нахраним.
— Добре — повторих аз.
— Между другото, Корделия има някои добри новини — каза Луиш на Изабел.
Тя се замисли за момент, после погледна баща си и ъгълчетата на устата й се извиха.