Трябваше да се срещнем с Умберто Алвеш в девет и половина във вторник сутринта. Подранихме с десет минути. Към единадесет още го нямаше и Изабел започна да се безпокои.
— Половин час закъснение е нещо съвсем в реда на нещата. Но час и половина? Не знам. Нещо не е наред.
Така и излезе.
По едно време Умберто ни повика в офиса си. Покани ни да седнем и закрачи из стаята. Разфуча се над лекомислието ми, което си беше в реда на нещата, но го удължи далеч над необходимото.
— Умберто, ще ни кажеш ли какво не е наред? — попита накрая отчаяно Изабел.
Той прокара ръка през остатъците от косата си и нервно я изгледа.
— Решихме да определим „Блумфийлд Уайс“ като водеща компания на сделката за фавелите. Помолихме ги да ви поканят да участвате в сделката като спомагателна компания и те се съгласиха.
— Какво си направил? — изпищя Изабел и скочи.
Умберто мина зад бюрото си и заби поглед в блестящата му повърхност.
— Помолихме „Блумфийлд Уайс“ да водят управлението на сделката.
Изабел му закрещя на португалски. Той се опита да отговори, но без особен успех. Накрая въздъхна, хвърли поглед към мен и каза на английски:
— Добре. Заслужавате обяснение.
Изабел сякаш бе готова всеки момент да скочи и да се впие в гърлото му. Умберто се чудеше къде да си намери място.
— Е? — попита през зъби Изабел.
— Добре, знам, че тази сделка беше твоя идея от самото начало. И ние ти дадохме мандата. Ще ви овъзмездим за всички разходи.
— Пет пари не давам за разходите, искам си сделката! — изкрещя Изабел.
— Знам. Ако беше до мен, щях да продължа с теб.
— Не ми дрънкай небивалици. Всичко е до теб.
Умберто се сви.
— Не съвсем.
— Че кой има проблеми с нас? Кметът? Губернаторът? Познаваме се добре с тях. Толкова много неща сме направили за тях през последните няколко години.
— Не, не са те.
— Кой тогава?
— Световният фонд за развитие.
— Джак Лангтън? — Изабел направи пауза. Това очевидно имаше смисъл за нея. — Какъв му е проблемът? — попита тя вече по-спокойно.
Умберто също се отпусна малко.
— Не знам. Каза, че ако Световният фонд за развитие трябва да гарантира сделката, „Декер Уорд“ не могат да бъдат водещи.
— Защо да не можем? Каза ли нещо?
Умберто повдигна рамене.
— Каза, че било въпрос на политика. Имало нещо общо с глобалната финансова стратегия на Световния фонд за развитие. Казва, че се тревожели за монопола, който „Декер Уорд“ има при воденето на облигационните емисии в Латинска Америка. Че щяло да е добре да има избор между няколко източници на фондове, а най-добрият начин да го постигнат било да настояват за друга водеща компания.
— Но защо „Блумфийлд Уайс“?
— Очевидно те са най-голямата водеща компания в глобалните сделки на Световния фонд за развитие. А и освен това никой друг не е искал да ви отнеме сделката. Което подчертава донякъде гледната точка на Джак Лангтън, не мислиш ли?
— Не, Умберто, не мисля! Никой друг не е отнел сделката, защото това би било крайно неетично при положение, че сме свършили цялата работа. „Блумфийлд Уайс“ са единствените достатъчно гадни, за да се опитат.
— Виж, Изабел, борих се за вас. Направих всичко, което ми беше по силите. Но Джак не ме чу. А ти знаеш, че не е възможно да осъществим тази сделка без гаранцията от Световния фонд за развитие.
— Умберто, разочарована съм от теб — каза тя с треперещ глас.
— Има и още едно нещо, което Джак спомена, но не го разбрах каза Умберто.
Изабел зачака.
— Очевидно Световният фонд за развитие притежава информация, че „Декер Уорд“ има връзка с някои наркотрафиканти, които контролират фавелите. Това не им позволява да ви използват, така ми каза.
Изабел само се завъртя и излетя като фурия от стаята.
Последвах я, макар и не с такова темпо. Тъкмо се канех да кимна и да му се усмихна, когато проумях, че това би било съвсем неподходящо, така че побързах да настигна Изабел.
Таксито ни си пробиваше път към хотела ни.
— Лоша работа — казах.
Изабел захлупи лице в шепите си.
— Много лоша. Направо не мога да повярвам!