— Никой от персонала на „Декер Уорд“ няма право да говори с пресата без разрешение — заяви Едуардо. — А разпространяването на такива слухове е предателство към всеки, който работи тук. „Декер Уорд“ работи упорито, за да съхрани безупречната си репутация в Латинска Америка. Такива слухове могат само да ни навредят. Разбираш ли ме?
— Разбирам ви много добре — казах. — Както вече ви съобщих, не съм разговарял с никакви журналисти. — Гневът се надигаше в гърдите ми и заплашваше да пръсне раната ми. — Преди седмица бях наръган с нож, докато изпълнявах задълженията си към „Декер Уорд“. Мисля, че заслужавам вашето доверие. Всъщност очаквам го като нещо заслужено.
Едуардо ме наблюдаваше с присвити устни.
— Надявам се, че казваш истината, защото в противен случай…
Това вече надхвърляше всякаква мярка.
— Разбира се, че казвам истината — избухнах. — А сега ще ме извините, но си имам работа. — И излязох, сподирен от пламтящия поглед на Едуардо.
Джейми беше прав. Нямаше начин да съобщя на Едуардо за факса до Мартин Белдекос.
Същата сутрин още много колеги бяха привикани в офиса на Едуардо, включително и Джейми. Атмосферата в салона забележимо се промени. Не бях единственият, изпаднал в гневно настроение.
Точно преди обяд Рикардо излезе от офиса на Едуардо и се насочи към бюрото на Джейми.
— Ник, подозирам, че Едуардо е прехвърлил мярката с теб тази сутрин — каза той.
Кимнах.
— Така е. И то без никаква причина или повод. Няма никаква причина да подозира, че аз съм човекът, разговарял с пресата. Освен това аз бях наръганият.
— Знам. И съжалявам. Оценявам това, което понесе заради „Декер Уорд“. Вярвам ти и Едуардо също ти вярва. Просто за фирмата не е добре да я свързват с убийство, извършено от наркобанда, и си мисля, че това е била причината за гнева на брат ми. Не се тревожи, ти работиш отлично и ние го знаем. Нека му сложим пепел, става ли?
Той ме потупа по рамото и се отдалечи към Дейв и Мигел; и двамата изглеждаха ядосани.
Хвърлих поглед към Джейми.
— Едуардо го прави редовно — каза той. — Изтърва си нервите и хвърля къчове наоколо. После пък идва Рикардо и успокоява топката. Поне този път май няма да има пострадали.
Гневът ми още не се бе уталожил. Но скоро се случи нещо, което ме накара да забравя и прането на пари, и убийството на Мартин Белдекос, и Едуардо.
Това беше битката за брейдиоблигациите.
11.
Битката започна в седем и петнадесет в сряда сутринта. Ние я започнахме. Или по-точно, Рикардо сложи началото й. Бойното поле беше емисията от облигации с моите аржентински диско.
Тези облигации бяха рожба на плана „Брейди“, на името на финансовия министър на САЩ Николас Брейди, който бе спонсорирал първоначалната идея за Аржентина. В началото на деветдесетте банките, давали милиарди долари заеми на Латинска Америка, се бяха споразумели да обменят неизплатени кредити за облигации, които после можеха да се търгуват. Те станаха известни като брейдиоблигациите. През следващите няколко години повечето от основните латиноамерикански страни бяха подложени на плана „Брейди“ и в момента в обръщение имаше облигации за над един милиард долара. Излишно е да се споменава, че „Декер“ с голяма радост търгуваше с тях. Аржентинските диско, известни още като „аржи дискос“, бяха един от трите класа облигации, създадени в резултат на плана „Брейди“ за Аржентина през 1992 година.
След обичайната размяна на мнения от всички Рикардо ни сподели идеята си.
— Както знаете, аржентинските ценни книжа бяха евтини доста време и още поевтиняват. В това няма логика. Планът на Кавальо за песото работи и техният банков кризис е под контрол. Там няма да има втори мексикански срив. — Имаше предвид кризата, сполетяла Мексико след катастрофалната девалвация през декември 1994.
— Диското са евтини. Знаем, че фондът „Шайлъх“ разтоварва цял тон от тях на пазара. Така че ето къде ще се насочим. Двамата с Педро досега сме закупили облигации на стойност двеста милиона, но това е само началото.
Затаих дъх. Двеста милиона! Рикардо не преувеличаваше, когато ми каза, че бил закупил много облигации. Не можах да сдържа гордостта си. От всички облигации на света Рикардо се бе спрял на моите. Слушах в очакване.
— В момента диското са най-малките от трите аржентински емисии с малко над четири милиарда долара непогасени облигации. Това е все още огромно количество, но ние мислим, че една част до три милиарда е блокирана от хора, които няма да продават на тези цени, най-вече защото ще им се наложи да регистрират загуби. Така че закупим ли четиристотин или петстотин милиона, със сигурност ще раздвижим пазара. Ще изтъргуваме тези облигации там, където им е мястото.