Имаше обаче още едно нещо, което исках да я попитам.
— Мислиш ли, че „Декер“ са замесени в пране на пари?
Тя се замисли за момент, после каза:
— Не, не мисля. Рикардо играе съвсем по ръба, но знае кога да спре. Прането на пари е незаконно. Може да те вкара в голяма беля, ако те пипнат. Рикардо е дал всичко от себе си, за да поддържа репутацията си на агресивен, но винаги спазващ закона брокер, и не мисля, че би я изложил на опасност.
Слушах внимателно думите й. Тя изглеждаше убедена в това, което казваше, а аз имах доверие в преценката й.
— Защо ме питаш? Заради онази статия ли?
— Да. А също и заради коментара на Джак Лангтън относно „Декер“ и наркобандите в Рио.
— Аз знам, че там няма нищо — каза Изабел. — Известно ми е всичко, което вършим в Бразилия, до последната подробност.
— Добре, но не е само това — възразих. — Знаеш ли моминското име на Лусиана?
Това беше въпрос, който възнамерявах да й задам още от разговора с нея на увеселението в къщата на Рикардо.
Изабел изглеждаше озадачена, но се сети.
— Арагао. Лусиана Пинто Арагао.
— Да. Точно така.
Така и бях предполагал. Бразилският финансист, споменат във факса до Мартин. Същият, който беше под разследване от Агенцията по контрола върху наркотиците за дейности, свързани с пране на пари, придобити от незаконна търговия с наркотици.
— Какво има, Ник? — попита тя.
Разказах й за втория факс до Мартин Белдекос и за подозрението си, че е бил откраднат от бюрото ми, докато сме били в Рио. Споменах й също така за настойчивостта на Едуардо да съобщавам на него и само на него за всички евентуални следващи съобщения за Белдекос.
Изабел слушаше внимателно всяка моя дума.
— И какво мислиш? — попитах я, след като свърших.
— Просто не знам какво да мисля.
— Е, все нещо трябва да става, не е ли така?
— От това, което ми каза, да, трябва да има нещо. Но въпреки всичко пак не мога да повярвам, че Рикардо може да е замесен. Изобщо не му подхожда.
— Франсишко Арагао му е зет.
— Вярно. Но Рикардо прави всичко възможно да си няма никаква работа с него. Това е политика, срещу която нямам никакви възражения. Франсишко се ползва с лоша репутация в Бразилия. Баща ми е споменавал, че се носят слухове за неговата обвързаност с наркотрафиканти. „Декер“ винаги са се държали далеч от него.
— За пред публиката, да. Но не е ли възможно Рикардо да открие тайна сметка в „Декер Тръст“?
Изабел изглеждаше изпълнена със съмнения.
— Със сигурност не би представлявало проблем за него да го направи. Но пак не вярвам, че е способен на такова нещо. Знам, че може да ти прозвуча смешно, но Рикардо си има изработен кодекс от правила и никога не ги нарушава.
— А какво ще кажеш тогава за Едуардо?
Тя се замисли за момент.
— При него е доста по-вероятно. Едуардо не вярва в никакви правила.
— А той отговаря за „Декер Тръст“, нали?
— Вярно. За него не би било проблем да направи нещо от този род. Само че има едно нещо, дето никак не се връзва.
— Кое е то?
— Двамата с Лусиана никак не се погаждат.
— Хм — измърморих. — Но това би могло да бъде чисто делово взаимоотношение. Само заради бизнеса. Мога да си го представя как превъзмогва отношението към даден човек заради пари.
— Възможно е — съгласи се тя. — Но той със сигурност ще знае, че брат му няма да го одобри в никакъв случай.
— Ако въобще някога разбере. — Чашите ни бяха празни. — Какво ще кажеш за по още една?
Тя кимна с отвлечен вид. Беше потънала в дълбок размисъл над думите ми.
Донесох от бара още две бири, седнах и попитах:
— И какво да правя? Не съм го споменавал на Едуардо. Джейми ме съветва да зарежа цялата работа.
— Не е лесно — отвърна Изабел. — Мисля, че Джейми е прав — не трябва да казваш нищо на Едуардо. Има прекалено голяма вероятност да е замесен и тогава можеш да се озовеш в наистина опасна ситуация.
— Имаш предвид, ако научи, че го подозирам в пране на пари? — Внезапно проумях, че вече наистина съм се озовал в такова положение.
— Да. Но мисля, че аз бих могла да говоря с Рикардо.
— Но той няма ли да каже на брат си? — запротестирах.
— Може и да го направи. Но аз бих му се доверила за това. Не мисля, че е замесен, и смятам, че трябва да научи.