Баща ми ме откара до гарата Клар Лин и докато слизах от колата, се прокашля.
— Да?
— Ник, ако дочуеш нещо интересно и перспективно, няма да забравиш да пошушнеш на стария си баща, нали?
И ми намигна.
Усмихнах му се и обещах. После, когато влакът тръгна, изпитах огромно облекчение.
Замислих се за Сити през очите на баща ми. Ядене, пиене, бъбрене, здрависване със стари приятели. Беше твърде далеч от съвършената производителност на машината на „Декер“, издигната на върха на блестящата си кула, въртяща милиарди по целия свят. И в двете обаче имаше нещо общо, което стоеше над всичко. Сделката. Даваш рамо на приятелите си и прецакваш враговете си, за да се добереш до по-добра сделка. И тогава вече поумняваш.
Силна буря връхлетя влака и го обсипа с пороен дъжд, който ядно заблъска прозорците. Сгуших се на седалката. Изобщо не се почувствах поумнял.
14.
В понеделник въртях бавно педалите на велосипеда си. Времето още не се бе оправило; настроението ми — също. Докато стигна — целият прогизнал — съвещанието вече беше в разгара си.
Сякаш по сигнал, с влизането ми в салона Рикардо се изкашля.
— Сигурен съм, че всички сте чели статията в последния брой на „Финансов преглед“ — започна той. — Самото й съдържание не ме притеснява, това са очевидни глупости и освен това е огромно оскърбление по отношение на Мартин и семейството му. Притеснява ме обаче фактът, че един от нас е разговарял с журналист и му е дал информация, която накърнява страшно фирмата. Тази персона беше изхвърлена от „Декер“.
Хората се раздвижиха; из салона се разнесоха полугласни реплики. Всички се огледаха да видят кой липсва. Полугласните реплики изкристализираха до едно име. Дейв. Дейв! Защо го бе направил? Какво беше казал?
— Този човек не само няма да работи повече за „Декер“, но също така няма и да има място на пазарите за облигации — продължи Рикардо с ясен глас. — Той престъпи договореността ни за конфиденциалност, която всички вие подписвате като неразделна част от договора си за работа в „Декер Уорд“. В резултат на това той изгуби всичките си лихви в тръстовете на служителите. Пазарът ще разбере, че той е допуснал големи търговски загуби, като ги е прикривал. Очаквам от всички вас да го потвърдите, ако бъдете питани.
В залата настъпи тишина. Дейв беше популярен член на екипа. Настроението в залата се колебаеше между тъгата по изгонването му и шока, че бе предал колегите си.
— Някои от вас може би мислят, че наказанието е твърде сурово. Но ние тук всички сме едно цяло. Който не е с нас, той е против нас. Извън този салон има множество хора, които не харесват „Декер“ и това, което тя е постигнала. Заедно ще побеждаваме винаги. Но ако един от нас предаде другите, като този човек, тогава всички ставаме уязвими. Аз не ще позволя това.
Рикардо обиколи с бърз поглед салона. Очите му, толкова спокойни до този момент, сега искряха от гняв. Но дори и гневът му пасваше особено на настроението ни. Всички бяхме разгневени.
Съвещанието приключи. Очите ни се спираха върху празното бюро, където бе работил Дейв. Алберто, „момчето“, което разнасяше кафето, събираше вещите му в два кашона. Разотидохме се по бюрата си под мрачния поглед на Рикардо и се хванахме за телефоните, но до обяд салонът обсъждаше случилото се.
Същото правеше и светът извън салона на „Декер“. Там вече се въртеше новината, че Дейв бил от най-опасните типове — търговец, който не само допускал загуби, но ги и прикривал. Слухът отекна обратно в борсовия салон на „Декер“ и за моя изненада беше потвърден. Дори и Джейми каза на Крис Фруър, че това било вярно.
— Защо го направи? — попитах го потресен. — Не можа ли просто да му кажеш, че не знаеш защо е напуснал?
Джейми въздъхна.
— В такива ситуации трябва да изпълняваш линията на партията. Рикардо ни наблюдава бдително. Това е тест за лоялността на всички ни. А и той е прав. Ще успеем само ако сме сплотени.
Слушах развоя на коментарите около себе си с нарастващо отвращение. Първоначалният шок и тъгата при загубата на колега отминаваха с прекрояването на личността Дейв. Точно както машината „Декер“ можеше да убеди себе си, че една въшлива емисия облигации е инвестиционната възможност на годината, всички повярваха, че Дейв е бил некомпетентен мошеник. Правеха го с решимост и целеустременост, като избягваха да се гледат в очите.