Нямам намерение да осмивам такова внимание. Бих бил щастлив да имам и половината от него. Но всеки път, когато постигах нещо, баща ми така и не можеше да схване какво точно съм постигнал.
Замислено отпих от бирата си.
— Още не знам какво да правя с живота си.
— Няма ли да останеш на работа в „Декер“?
— Не знам. Понякога изпитвам страшно изкушение. Както например при битката за брейдиоблигациите. Но като си помисля за Дейв, за сделката с фавелите и за парите от наркотици…
— О, престани!
— Не мога да престана. Това ме тревожи. Ти не се ли тревожиш?
Джейми се замисли за момент.
— Мисля, че бих могъл, ако спра да мисля за работата. Така че не спирам да мисля за нея. Заради Кейт и Оливър трябва да успея на всяка цена. Знаеш, че ме бива.
Той ме погледна в очакване да го насърча. Насърчих го.
— Да, бива те. — Краткият ми престой в „Декер“ беше достатъчен, за да се уверя в това. — Съжалявам. Не исках да бъда неблагодарен. Благодаря ти, че ми помогна за тази работа.
— Не се тревожи — усмихна се той. — Рикардо те харесва. Вече имам червени точки.
— Вярно ли беше това за визите на онези от бившата ви руска група? Мислиш ли, че Рикардо стои зад цялата работа?
— Не бях чувал, но изобщо няма да съм изненадан — каза Джейми. — А ако не е бил Рикардо, значи е Едуардо. Те не обичат хората да ги подритват.
— Вече го разбрах.
Бяхме на третата бира. Арогантността, съпровождала Стивън, си беше отишла с него и аз бавно се потапях в онази особена топлина, която човек може да получи само след три пинти бира заедно със стар приятел.
Двамата с Джейми бяхме преживели много неща заедно. Като приех да работя за „Декер“, аз доверих бъдещето си в ръцете му. Но можех да разчитам на него.
— Кейт ми каза, че си хлътнал здравата по Изабел.
Усетих как се изчервявам. Което беше странно, защото темата „жени“ не спадаше към забранените.
— Тя е чудесно момиче, Джейми.
— О, наистина ли? Чудесно момиче, а? Значи е сериозно. Не: „Тя има страхотни цици“ или пък „Чука й се, та две не вижда“.
— Не. Нито едно от двете.
— Има ли наистина нещо между вас двамата?
— Не.
— Но би искал да има?
— Не мога да го отрека. Но не мисля, че е вероятно.
— Защо не?
— О, не знам. Тя просто изглежда толкова…
— Е, внимавай. Тя е странна жена. — Внезапно го споходи някаква мисъл. — Не си разговарял с нея за оная работа с прането на пари, нали?
— Разбира се, че говорихме. Тя е на едно мнение с теб, че не трябва да казваме на Едуардо. Но смята, че аз трябва да поговоря с Рикардо на тази тема. Аз обаче не мисля да го направя.
— О, Ник! Изобщо не е трябвало да говориш с нея за това. Казах ти за историята й с Едуардо, нали?
— Да, каза ми. Но това е било само слух. Не го вярвам.
— Искаш да кажеш, че не искаш да повярваш. Видя какво се случи на Дейв. По-добре забрави за това шибано пране на пари или може да те сполети същото.
— Имам доверие на Изабел.
— Ник, истината е, че в този бизнес вяра не можеш да имаш никому.
Прииска ми се да го оспоря, но не го направих. Донякъде, защото изпитвах неприятното чувство, че е прав.
— Хайде да си тръгваме, късно е. — Джейми допи чашата си.
— Да. — Допих си моята.
Пред кръчмата се разделихме. Джейми вдигна ръка за такси, а аз тръгнах към метрото. Бях си оставил велосипеда в Канари Уорф.
Следващият ден беше сив и студен; пролетта навлизаше в ремисия. Високо в кулата Канари Уорф борсовият салон на „Декер“ сякаш беше приклещен под похлупака на тъмен облак само на метър над него. Еуфорията от победата над „Блумфийлд Уайс“ бързо отшумя с осъзнаването на грубата реалност: продажбата на два милиарда долара мексикански облигации. Сега беше времето да се търси връщането на стари услуги.
Вслушвах се в изпълненията на Джейми. Той беше наистина добър. Започна с най-добрите си клиенти. С всеки от тях всеки път беше различен човек. С някои обсъждаше футбола и телевизията, с други скъпотията и ниските доходи. Понякога бъбреше неспир, а понякога само слушаше. Подмазваше се, молеше и уреждаше сделка след сделка. Бяха едри: в някои случаи по за десет или двайсет милиона долара, но не бяха достатъчно големи. Щеше да е необходимо чудо и няколко заявки по неколкостотин милиона долара, за да се раздвижат облигациите. Та това бяха два милиарда долара!