— Браво, Ник — каза той. — Всичко вече е задействано. Надявам се да си прав.
— Прав съм — отвърнах. Макар че вътрешно изпитвах противоположното чувство.
— Тази вечер ще имаме много важни гости. Изключително важни. Искаш ли да дойдеш?
О, господи! Пак пиянски изпълнения. Последното нещо, за което мечтаех, беше да бъда учтив с хора, които не познавам. Тази вечер исках да си легна рано. Много рано.
Ясно беше обаче, че би трябвало да се чувствам поласкан от поканата. Така че съумях да изтръгна усмивка от себе си.
— Чудесно.
Взех си кафе от автомата и разгънах вестника на собственото си бюро, далеч от квадрата. Бях си заработил заслужено малко покой. Кафето обаче не се оказа от голяма полза. Главата още ме цепеше, а стомахът ми се бунтуваше. Беше ми горещо. Потях се. Водката е професионалното заболяване на изучаващите руски език. Виждах, че щеше да се превърне в проблем и при тази работа, защото ангажирането ми с Източна Европа ставаше сериозно.
Хвърлих поглед към Изабел. Тя четеше цяла купчина документи; косата й беше провиснала и закриваше по-голямата част от лицето й. Господи, толкова беше красива! След почерпката ни предния петък бяхме разменили по няколко приятелски приказки, но нищо повече. Предполагам, тя искаше да се увери, че между нас не се е зародило нищо. А това беше голям срам.
Спомних си предупрежденията на Джейми. Той със сигурност грешеше. Бях сигурен, че мога да й се доверя. Нямах обаче намерение да последвам съвета й и да разговарям с Рикардо за подозренията си. Благоразумието ми нашепваше да не правя нищо, макар това да не ми изглеждаше съвсем редно. Ух, как ме цепеше проклетата глава! Не можех да стигна до никакво решение.
— Ник, какво има?
— Какво?
— Нещо си се унесъл.
Очите ми отново се върнаха на фокус. Изабел ме гледаше развеселено.
Почувствах как целият пламвам.
— Ох! Тази сутрин мозъкът и зрението ми нещо не се разбират. Снощи бях на пиянска командировка.
— Такава лоялност е направо трогателна — заяви тя.
Смутен, забих поглед във вестника пред мен. Прелистих го набързо до страниците, посветени на изкуството. Трябваше да призная, че филмовите обзори във „Файненшъл Таймс“ бяха наистина добри. Кшищоф Кешловски бе направил нов филм. Звучеше интересно. Щях да се опитам да го гледам, стига само да намерех време.
О, по дяволите! Мразех се, че ми се наложи да излъжа Войтек. Бях излъгал доверието му. Разбира се, това си беше донякъде и негова грешка. Бях отишъл при него с ясна молба. Той бе проявил кретенска небрежност. Беше го проумял и затова ми звънеше в паника. Това си беше негов фал. Негов фал, че бях излъгал доверието му.
Не. Не ставаше. Войтек щеше сериозно да ми се разсърди, ако разбереше какво съм направил. Оставаше ми само да се надявам, че това няма да се случи.
Думите на Стивън отекнаха в паметта ми:
— Честно да ти кажа, не е лесно да прекаляваш в бизнеса. Защото всеки момент можеш да я загазиш.
Уф!
След две чаши вино мозъкът ми започна да се прояснява, или поне болката в главата намаля. Бяхме в „При Вонг“, един хубав нюйоркски ресторант, мигрирал до Найтсбридж. Бяхме седмина от нашите и петима от техните. Рикардо, Едуардо, Джейми, Мигел и още двама. Гостите ни бяха служебни лица от една централна банка. Пътешествието им до Лондон се бе превърнало в нещо като събитие на годината, благодарност от страна на „Декер“ за свършена работа в миналото и за другата, която предстоеше да се свърши.
Трябва да призная, че за държавни служители тези хора бяха доста приятни. Храната беше чудна, питиета сами потъваха в гърлата ни и смехът се носеше на приливи.
Седях до Едуардо, но не разговаряхме много, докато по едно време той не се наведе към мен.
— Тази вечер ще научиш малко за това как се прави бизнес. — И ми намигна.
— Така ли?
— Да. От особена важност е да даваш на клиентите си онова, което искат. А това не са само най-добрите цени или най-добрата сделка. На Рикардо му иде отръки всичко това. Някой обаче трябва да има грижата и за нещо по-така. А това вече е моята стихия. Нали разбираш какво имам предвид?
Той ме изгледа отблизо, устните му бяха извити в усмивка.
— Не съм много сигурен — отвърнах.
— Е, трябва да знаеш какво харесват клиентите ти. Сега например, съвсем случайно, знам, че от тази група всички обичат жени. В този случай работата е фасулска. Като изключим обаче онзи там, в края на масата. — Той посочи с очи един красив плешивеещ мъж, който с голям интерес слушаше някаква история, която разказваше Джейми. — Съвсем случайно знам, че предпочита момчета. Колегите му, разбира се, не знаят нищо по въпроса, нито пък Джейми, но аз съм сигурен, че той ще оцени както трябва, че съм го сложил да седне до най-красивия мъж сред нас.