В следващия миг тя ме възседна, тялото й заплува върху моето, обляно в бледото сияние на отсрещната улица. После се отпуснахме. Тя ме загледа с тъмните си очи, полускрити зад кичурите коса. Въздъхна и положи глава върху бумтящите ми гърди.
Притиснах я към себе си.
— Беше чудесно, Ник — каза тя след няколко минути.
— Мммм.
Тя прокара пръст по белега на гърдите ми, той вече бе почти зараснал.
— Не си отивай. — Тя се плъзна по тялото ми и се измъкна от леглото.
Гледах я как прекосява стаята до банята. Тялото й беше гъвкаво и се гънеше, докато вървеше.
След минута тя се върна, наля си чаша минерална вода от бутилката върху бюрото и седна до мен с кръстосани крака.
— Не гледай!
— Извинявай. Трудно е човек да се сдържи.
— Ще получа комплекси заради теб.
— Не ставай глупава. Ти си съвършена.
— Знаеш ли, аз съм може би единствената жена в Рио, която не си е правила козметична операция.
— Наистина ли?
Тя кимна.
— Всяка го прави.
— И какво ще си коригираш?
— О, първо това. — Тя посочи нослето си. — И после — задникът ми има нужда от малко повдигане. Ето тук. Иначе гърдите ми са си наред.
— Да, гърдите ти са наред. Страхотни са — казах със заядлива ирония.
Тя ме цапна с една възглавница.
Седнах до нея и отпих от водата й.
— Знаеш ли, през последните две седмици не можах да разбера какво мислиш за мен.
— Харесвах те — каза тя.
— Надявам се да е така — усмихнах се. — Но се държеше на разстояние. Не мислех, че имам кой знае каква възможност.
— Съжалявам. Прав си. Искам да кажа, че исках да се виждаме повече с теб, но не желаех да завързвам отново връзка на работното си място. Така че… просто бях объркана.
Бях на косъм да я запитам дали именно решението ми за напускане не я е накарало да дойде при мен, но това щеше да е нечестно, а аз определено не исках да бъда нечестен спрямо нея. Особено сега.
Но тя каза „отново“. „Отново връзка на работното си място.“ Ами ако?…
— Джейми ми каза нещо, което не разбирам — казах.
— Това не ме изненадва.
— Ставаше дума за теб и Едуардо.
Изабел отметна глава и се разсмя.
— Но ти не му повярва, нали?
— Просто не можех да си го представя. Виж, да беше Рикардо, по бих му повярвал.
За миг тя се напрегна. При по-обичайни обстоятелства нямаше да го забележа. Но след това, което бях изпитал само преди няколко минути…
— Значи с него?
Първата й реакция беше да го отрече. Но тя проумя, че вече е късно.
— Да.
— О!
— Не продължи дълго.
— Няма нищо. Не си длъжна да ми даваш обяснения. Не ми влиза в работата.
— Не, искам да ти разкажа. Искам да го споделя с някого.
— Добре. Кажи ми.
— Беше точно след като постъпих на работа в „Декер“. Двамата с Рикардо ни поканиха за един уикенд на ски в Аспен — един от председателите на една банка в Сао Пауло. Рикардо беше в отлично настроение. „Декер“ току-що бе приключил най-добрата година от създаването си. Нашият домакин настояваше да караме ски и да не говорим за никаква работа, така че изпълнихме заръката му. Двамата с Рикардо изведнъж бяхме привлечени един към друг. Знам, че Рикардо има този ефект върху всеки, но искрено си мисля, че при мен беше по-различно.
Тя ме погледна да види дали й вярвам. Вярвах й.
— Продължавай.
— Искам да кажа, че хлътнах страшно по него. Не е изненадващо, нали? Но начинът, по който ме гледаше. Беше… И ти ме гледаш така!
— Не съм сигурен, че това ми допада.
Тя сякаш не ме чу.
— Е, спахме заедно. И през следващите няколко месеца ходихме заедно на доста такива пътешествия.
— А какво си помисли Лусиана?
— Тя така и не разбра.
— Голям късмет сте извадили. Не бих искал да бъда прицелна точка за гнева й.
— Но тя го мами! Всички го знаят. Освен Рикардо. Питай Джейми.
Навъсих се.
— Добре, прав си. Не е трябвало да го правя. А и това определено няма да се повтори. Особено след всичко, което се случи.
— Какво се случи?
— Той ме заряза.
— Болеше ли те?
— Да. Много. И мисля, че още ме боли. — Стиснах ръката й. — Каза, че не трябвало да завързва връзка с мен. Че за пръв път изневерявал на жена си. Бил подлагал на риск брака си и с това подлагал на риск и кариерата си. Че вкарването на хора от екипа в леглото не било най-правилният начин да движи бизнеса.