Гърбът и раменете ме боляха адски. Опитах се да се раздвижа, но дулото отново се вряза в гърба ми и аз замрях. После ми завързаха някаква черна превръзка върху очите.
Дочух гласове, врати на коли да се отварят и затварят. Нечия ръка ме сграбчи за яката и ме издърпа навън. С желание излязох от автомобила, изправих се и се раздвижих.
Не виждах нищо през превръзката. Беше спряло да вали. Въздухът беше изпълнен със звуци: на щурци, цикади, жаби и всички останали нощни създания. Същинско кречетало.
— Изабел?
— Да!
— Cale a boca! — изпищя нечий глас откъм дясното ми ухо.
Познатото дуло отново остърга ребрата ми. Но поне знаех, че е жива и че сме заедно.
Около мен се разви разгорещена дискусия. Чувах четири гласа. Завързаха ми ръцете с въже, което се впи в китките ми. После някой ме блъсна отзад и издаде заповед на португалски, която очевидно означаваше: „Мърдай!“.
Земята под краката ми беше кална. Заизкачвахме се по стръмен склон по някаква тясна пътечка — усетих го по храстите, които дращеха глезените ми. Зад мен и надолу долових звуците от двигателите на двата автомобила, които се отдалечаваха. С превръзката върху очите не можех да предпазя лицето си от клоните и храстите. Промъкването през неизвестна джунгла със завързани очи пробуди всички първични страхове за змии и невидими пропасти. Опитах се да се движа бавно и предпазливо, но един твърд метален обект непрестанно ме ръгаше в гърба при всяко забавяне.
Долових движение пред и зад мен. Този път не извиках на Изабел. Не исках да проверявам нервите на нападателите ни.
След около час теренът започна да се изравнява и ходенето се облекчи. След още десет минути чух командата: „Pare!“ и после „Стоп!“.
С облекчение я изпълних. Останах прав и ми свалиха превръзката.
Намирахме се на някаква много малка поляна в някаква гора. Още беше нощ, но след превръзката на очите ми се стори почти като ден. Между три дървета беше издигната брезентова палатка, а на десетина метра от нея имаше още една. Видях Изабел с още двама мъже. И двамата носеха маски. Мъжът, който ми бе свалил превръзката, стоеше на няколко крачки с револвер, насочен право в мен. Другият сваляше превръзката на Изабел.
Тя се огледа и улови погледа ми. Изглеждаше наред, макар че когато я огледах по-внимателно, сторилото ми се сянка на бузата й се оказа синина. Копелето я беше ударило.
Единият мъж извади белезници и верига от чанта, поставена върху земята, докато другият ни държеше на мушка. Без превръзки на очите ние имахме няколко секунди относителна свобода, преди да ни приковат с белезниците, макар че ръцете ни все още бяха завързани. И към нас беше насочен пистолет.
Изабел трябва да бе видяла възможността, защото когато мъжът се извърна към нея с белезниците, го изрита с всичка сила в слабините.
Другият мъж мигновено насочи пистолета си към нея.
— Не! — изкрещях аз и се хвърлих върху него.
Той се поколеба, преди да дръпне спусъка. Може би не искаше да застреля хладнокръвно жена, не знам. Ударих го с всичка сила по ръката и той изтърва пистолета. Ръцете му бяха по-близо до оръжието от моите и аз само успях да го изритам под храстите миг преди да го докопа.
— Бягай! — изкрещях на Изабел.
От полянката тръгваха две пътеки: едната водеше натам, откъдето бяхме дошли, а другата извеждаше надолу по хълма в противоположната посока. Единият от нападателите ни все още се държеше за слабините и стенеше, другият дращеше под храста за пистолета.
Пътеката се спускаше стръмно надолу по склона и ние се засвличахме надолу — беше ни трудно да пазим равновесие с вързани ръце. Аз се търкалях и подскачах по склона, но Изабел беше по-бавна. Спрях да я изчакам. Тя се спъна в някаква дупка и политна към мен, но изведнъж нещо я дръпна назад. Беше заплела вързаните си ръце в един храст. Задрасках нагоре по склона да й помогна.
Над нас се разнесе трясък: единият от мъжете се затъркаля подир нас. Беше онзи, когото Изабел бе сритала в топките; не изглеждаше да има оръжие.
Ръцете на Изабел бяха оплетени здраво в клоните на храста. Въжето се бе омотало около влажните жилави клони и не можех да го освободя.
— Бягай, Ник! — изкрещя тя.
Не обърнах внимание и бясно задърпах въжето.