— В хотел „Палас“.
— Можеш ли да стигнеш направо в апартамента ми? Ще се срещнем там след половин час.
Взех набързо един душ, смених дрехите си и тридесет и пет минути по-късно се добрах до апартамента на Луиш. Той вече ме очакваше в просторната всекидневна. Изглеждаше спокоен и делови.
— Разкажи ми какво се случи.
Разказах му всичко за отвличането, за бягството ни и за повторното залавяне на Изабел.
Когато свърших Луиш въздъхна.
— Отвличанията са част от живота в Рио. Все съм очаквал това да се случи, но честно казано, виждах само себе си или Корделия като жертви. Надявах се, че поне Изабел ще е в безопасност.
Той направи пауза за момент, очите му бяха втренчени някъде над рамото ми. После отново върна погледа си върху мен.
— Един човек, Нелсън Зарур, ме съветва за тия неща, за вземането на предпазни мерки и така нататък. Той е консултант по охраната. Помогна на семейството на един мой приятел, когато го отвлякоха. Ще му се обадя.
— Да изчакам ли тук? — попитах.
— Бих се радвал, ако можеш — усмихна се Луиш. — Налага се да разговаряме с „Декер Уорд“. Ще трябва да известя и Корделия. — Лицето му помрачня. — Ще е хубаво да има и приятел на Изабел тук.
Луиш вероятно не знаеше колко е добър приятелят. Зарадвах се на възможността да остана.
Той проведе няколко телефонни разговора. Не можах да разбера за какво разговаряха. При повечето тонът му беше спокоен и контролиран. Единият беше повече слушане на телефона с болезнено изражение — с Корделия. После Луиш излезе от стаята. Малко след това дочух силен плач — Мария.
Беше ми особено трудно да седя така, без да правя нищо, и да гледам как Луиш задейства нещата. Бях целият разтърсен — и физически, и психически. Мускулите ме боляха адски, а и натъртванията и охлузванията, които бях получил при търкалянето си по склона на хълма, напомняха за себе си. Подробности от отвличането прииждаха на вълни, като особено настойчива беше една — неуспешният опит на Изабел да избяга. Ако мъжът с револвера не се беше поколебал, тя като нищо щеше да е мъртва. Или може би беше преценила, че няма да посмеят да застрелят отвлечена жена, освен ако нямат друг изход.
А после идваше и моментът, в който я бях напуснал, оплетена в храстите. Тя ме бе накарала да побягна, но аз чувствах, че трябваше сега да съм до нея, където и да се намираше.
Как ли се отнасяха с нея? Дали не я бяха малтретирали, за да я накажат за опита й за бягство?
И после най-важният въпрос. Щяхме ли да си я получим жива и невредима?
С облекчение набрах номера на Рикардо — най-после и аз да свърша някаква работа.
— „Декер“.
— Рикардо, Ник се обажда.
— Какво става? — Долових загрижеността в гласа му. Явно бе доловил моята.
— Отвлякоха Изабел.
— Как?
Разказах му.
Рикардо го прие хладнокръвно, все едно някаква голяма сделка, тръгнала към дъното.
— Добре, Ник. А сега се успокой. Отвличанията са нещо обичайно за Рио. Почти винаги приключва с плащането на откупа и освобождаването на жертвата.
Внезапна мисъл ме прониза. Знаех колко безмилостен може да бъде Рикардо. Разбира се, ако не можеше…
— Не се безпокой. Поискат ли откуп, ще платим — отговори той на неизречения ми въпрос. — Всички служители на „Декер“ са застраховани срещу отвличане в „Лойдс“.
— Не знаех, че сте го направили.
— Е, вече го знаеш. Никога до този момент не ни се е налагало да го ползваме. Но си има процедура. Щом чуем исканията им, ще изпратим посредник. Но след като става дума за Изабел, по всяка вероятност ще се свържат с баща й.
— Аз му казах. Всъщност в момента се намирам в апартамента му.
— Добре. Как го прие? Знае ли как да постъпи?
— Изглежда, сякаш е обмислял всичко предварително за подобен случай. Държи връзка с някакъв консултант по въпросите на сигурността.
— Отлично. А сега, можеш ли да останеш в Рио докато нещата се изяснят?
— Ще се радвам, ако е възможно.
— Добре. Дръж ме в течение.
Успокоен затворих телефона. И Рикардо, и Луиш приемаха ситуацията спокойно. Започвах да вярвам, че животът на Изабел е в безопасност. След като вече знаех, че в Рио това е ежедневие, донякъде се поуспокоих. Ако се придържахме към правилата и ако същото го направеха и нападателите, Изабел щеше да бъде освободена. Но кога? И къде щяха да я държат дотогава? А и аз не бях съвсем щастлив при мисълта, че Рикардо ще използва безкомпромисната си тактика на търговец за освобождаването на Изабел.