Луиш си пое дълбоко дъх.
— Дано.
— Добре. А сега, с каква сума мислите, че можете да разполагате? В брой, имам предвид.
Внезапно изпитах страшно неудобство. Щях да чуя всичко за личните работи на човек, когото едва познавах, всъщност собственик на банка съперник на моя работодател. Понечих да стана.
— Може би е по-добре да ви оставя…
— Не. Остани, моля те — вдигна ръка Луиш.
Замълчах. Той беше искрен. Нелсън кимна.
— Добре — казах и седнах.
— Мога да събера някъде към пет милиона долара — каза Луиш. — Може би и малко повече. Но тогава ще се наложи да говоря с някои колеги. Ще трябва да взема на заем.
— Добре — повтори Нелсън. — Надявам се да минем с далеч по-малка сума от тази. — Той извади бележника си и химикалката еднодневка. — Ще трябва да обмислим някои числа. Средната сума за откуп в Рио в момента е двеста хиляди долара. Но аз си мисля, че те имат добра представа за богатството ви или поне могат да предположат с голяма вероятност. Първото настояване беше за много висока сума.
— Не мога да платя петдесет милиона — каза Луиш.
— Нито пък те се надяват на това. Друго правило е, че окончателната сума представлява приблизително една десета от първоначалната обявена. В нашия случай това е пет милиона долара. Но и това е прекалено висока сума за пазара в момента в Рио.
— Мога да я платя, ако се наложи. Все ще намеря начин.
Нелсън вдига ръка.
— Не. Според мен два милиона са напълно нормална сума. Вие ще можете и да изискате един милион от застрахователите на „Декер“, макар че първоначално вероятно ще се наложи да дадете цялата сума сам.
— Може би „Декер“ биха могли да я осигурят? — предположих.
Очите на Луиш за миг се присвиха.
— Не, благодаря. Не искам да вземам пари на заем от Рикардо Рос.
Скоростта на реакцията му ме изненада, но в известен смисъл бях доволен, че не е загубил бързината на деловата си мисъл.
Двамата с Нелсън дълго спориха върху окончателната сума и накрая се споразумяха на три милиона долара.
— Добре. Вече уточнихме парите — каза Нелсън. — Не можем да се надяваме на скорошно споразумение за цената. Ще трябва да оставим похитителите да се попазарят още малко, за да си мислят, че държат нещата в ръцете си. В противен случай няма да повярват, че трите милиона са окончателната ни оферта.
Луиш отвори уста да протестира, но Нелсън вдигна ръка.
— И да предложим по-висока сума, пак няма да ускорим освобождаването на Изабел.
Луиш беше логичен мъж и се примири.
— Предлагам да почнем с един милион долара и после да качваме с по половин до два милиона. След това ще ни се наложи да качваме с още по-малки стъпки, за да изглежда, сякаш всяко качване е съпроводено с огромни трудности. Нашата цел е да приключим с преговорите малко преди трите милиона.
— На мен ми изглежда доста дълъг път — от петдесет милиона до един — изрече със съмнение Луиш.
— Повярвайте ми — един милион е много голяма оферта за начало при отвличане.
Повярвахме му. Зико се обади в четвъртък вечерта. Отнесе се с насмешка към офертата на Луиш от един милион долара. Известно му било, че Луиш е собственик на „Банко Оризонте“. Луиш обясни, че притежава само част от нея и че не може да продаде дела си. Изпълнението му беше добро. В началото звучеше сдържано, но с напредването на разговора започна да се разгорещява. Твърдението му, че не е в състояние да събере повече от един милион, ми прозвуча съвсем убедително.
Прослушах записа. Макар и да не можех да разбера какво си говореха, бях впечатлен от гласа на Зико. Спокоен, премерен, студен, интелигентен. Задължителните заплахи по отношение живота на Изабел нямаха нищо общо с истеричните крясъци на първия фалшив похитител. Но студенината сама по себе си беше много по-застрашителна. Зико нямаше да убие Изабел, освен ако не му се наложеше. Но ако нямаше друг изход…
Дойде полицията. Взеха лентата с разговора, за да анализират гласа на Зико. Бяха успели да проследят разговора до някакъв мобифон някъде в някаква претъпкана пазарна улица в северната зона. Мобифоните бяха нещо обикновено в Рио. Наземната система от телефонни кабели беше в толкова лошо състояние, че гражданите на Рио бяха принудени да използват само мобифони. А те са буквално невъзможни за проследяване.
Полицията претърсваше и горите Тихука, но до този момент не бе открила нищо.