Стаите на фазендата бяха просторни и прохладни. Мебелите бяха избирани с вкус, без да бъдат крещящи: тъмно колониално бразилско дърво, персийски вази, френски картини от деветнадесети век. Тук беше няколко градуса по-хладно, отколкото в Рио, но въпреки това все пак горещо според стандартите ми. И въпреки това в камината във всекидневната гореше силен огън.
Луиш видимо се отпусна. Сега разбрах защо Корделия бе настояла за това. Беше му навик да се прибира тук всяка петък вечер, за да си почине. А точно от това се нуждаеше най-много сега.
Тази вечер атмосферата беше почти нормална. Съпругът на Корделия, Фернандо, беше добър компаньон. Беше адвокат с отлично чувство за хумор и неспособност да взема на сериозно нито себе си, нито Бразилия. Шегуваше се и с Корделия, впрочем.
Смяхме се, наистина се смяхме, докато вечеряхме, събрани в единия край на една смешно дълга маса, когато телефонът иззвъня.
В трапезарията имаше дериват. Не беше трудно да разберем по реакцията на Луиш кой се обажда. Луиш беше подготвен. Играеше разстроен човек, който се опитва да се владее. Разговорът продължи по-малко от две минути. Зико каза, че един милион долара било оскърбително предложение. Луиш му отвърна, че петдесет милиона пък са абсурд. Зико упорстваше. Тогава Луиш покачи офертата на милион и половина. Искаше да накара Зико да разбере, че има представа от правилата на играта и е готов да я играе.
Веднага след това Луиш телефонира на Нелсън, който каза, че на следващия ден идва. Той отново ни вдъхна кураж. Според Нелсън всичко се развивало по плана.
На следващата сутрин, в събота, Луиш ме разведе из градината. Тя се простираше в котловината под къщата на почти половин миля и се сливаше с гората. Дъхът ми секна от гледката. От двете ми страни и пред нас се издигаха големи, с абсурдни очертания планини, очевидно със същия геологически произход като тези, които обграждаха Рио. Една от тях представляваше отвесна гола скала, докато останалите бяха покрити с дървета в ниското, а по-нагоре се откриваха чудесни ливади. В единия край на градината имаше продълговато езеро. Въздухът беше студен и чист, макар и малко влажен, и изпълнен със звуците на течаща вода и птича гълчава. Имаше лебеди, бели и черни, фламинго, екзотични патици и цял куп други, които не познавах.
— Красиво е — казах.
— Проектирано е от Бърл Маркс, германец, дошъл тук в края на войната. В тази градина има две хиляди вида растения. Тук са се правели разкошни увеселения.
Погледнах го. Не ми приличаше на голям любител на увеселенията. Приличаше ми на висок самотен мъж, който мъжествено посреща несгодите.
— От колко време е ваше?
— Почти от пет години.
Сигурно струваше купчина пари. Знаех, че Изабел произхожда от заможно семейство, но нямах и представа за степента на богатството им. Струваше ми се много странно такава сграда и градина да се използват като обикновена къща. В Англия щеше да е изпъстрена с прелестни дами с туидови поли, които вежливо напътстват посетителите откъде да минат.
Луиш сякаш прочете мислите ми.
— Невинаги сме имали пари. Или поне при мен беше така. Произхождам от древна фамилия, от едно от четиристотинте португалски семейства, дошли в Бразилия преди четиристотин години. Моят прапрадядо е имал плантации в щата Сао Пауло с площ колкото тази на някои европейски държави. Притежавал е тридесет хиляди роби. После дошла отмяната на робството. После сривът на цените на кафето. Накрая катастрофата от 1929 година. Прадядо ми не бил от особено предприемчивите. Брат ми все още управлява останките от земите ни, една малка кафеена плантация. Но аз се махнах оттам.
Разнесоха се птичи крясъци — бял лебед се мъчеше да яхне друг, черен.
— Виждаш ли ги! — засмя се Луиш. — Истински бразилци!
— И се преместихте в Рио — подсетих го.
— Да. Влязох да уча в университета и започнах работа в една банка. Открих, че работата с парите е очарователна. Дълги години бразилската финансова система е била страшно усложнена. С инфлацията и лихвените проценти, възлизащи на няколко хиляди годишно, имаше възможности да се натрупат много пари. През 1986 година реших да направя малко пари и за себе си и така дадох началото на „Банко Оризонте“. Както знаеш, сега тя е една от най-големите инвестиционни банки в Бразилия и в действителност вече започваме да мислим за разширяване на дейността си и отвъд океана. Така че това ми даде възможност да си позволя ето това.