Луиш не направи опит да скрие гордостта си. И действително имаше с какво да се гордее.
— Но е истински срам да построя всичко това и да го видя да умира с мен. Много искахме да имаме син, двамата с Вивиан.
— Съпругата ви?
Той кимна. Обърна се и погледна към фазендата.
— Тя така и не можа да я види. А може би я вижда…
— Имате Изабел и Корделия.
— Ха, Изабел! — изсумтя той. — Мога ли въобще да я накарам да работи за банката ми? Тя е прекалено вироглава. Чу я как говори с мен. Дъщери! Никой баща не може да разбере дъщерите си. Но аз просто не мога да проумея защо Изабел и Корделия не могат поне веднъж да направят нещо смислено. Може би сегашният ужас ще ги накара да се позамислят.
— Възможно е. Но не съм сигурен, че е добра идея.
Той ме изгледа втренчено.
— Те са също като вас, нали? Искат да вървят по пътя, който са си избрали. Фактът, че не одобрявате това, което вършат, само им придава допълнителен кураж. Сигурен съм, че е така поне при Изабел.
Луиш се изсмя горчиво.
— Сигурно си прав.
Последва тишина. Той ме изучаваше.
— Вие сте близки, нали? Повече от колеги, повече от просто приятели?
За момент изпаднах в паника. Имах чувството, че досущ като разгневен латиноамерикански баща от книгите и филмите, той ще се нахвърли върху мен с обвинения. Но погледът на Луиш беше топъл, окуражаващ.
Кимнах.
Луиш се обърна и продължихме. Стори ми се, че каза „добре“, но не бях много сигурен.
Решихме да останем във фазендата. За Нелсън настанаха трудни дни — всеки ден му се налагаше да пътува по час и половина от Рио. Това обаче беше добре и за Луиш, и за мен. И двамата бяхме оптимисти. Изабел щеше да е свободна, трябваше само да издържим на чакането.
В неделя вечер Корделия и Фернандо си тръгнаха за града с хеликоптера. Зико отново се обади. Заслушах се в разговора. Долових нещо, което ми се стори тридесет милиона, и миг по-късно Луиш отвърна с два милиона. Имаше да извървим още дълъг път, но вече започвахме да сближаваме позициите. С това темпо в близките седмици Изабел щеше да бъде на свобода. Мислех си за връщането в Лондон. Нещата си вървяха по утъпкан коловоз и не можех да направя нищо, за да ги променя. А и времето ми на престой тук все пак беше ограничено.
Започвахме да привикваме към мудното темпо на преговаряне. Но във вторник, на осмия ден, всичко това се промени.
20.
Нелсън дойде сутринта на закуска. Изглеждаше възбуден.
— Имам новини.
Луиш вдигна глава. Закуската му беше почти непокътната.
— За Изабел?
— Да. Полицията е получила анонимно обаждане. Нали знаете Диск Денунсиа?
Луиш кимна.
— Това е анонимна телефонна линия за обществено ползване, по която се докладват случаи на престъпна дейност. Преди седмица някой забелязал как извеждат една жена с вързани очи от лека кола до някаква малка складова постройка. Било посред нощ. Постройката се намира в Ирая, на север от града. Полицията възнамерява да направи проверка тази сутрин.
— Ще бъдат внимателни, нали? Нямат намерение да атакуват мястото или нещо такова?
— Да Силва ме увери, че няма да го направят. Ако открият Зико и приятелите му, само ще ги наблюдават и ще ги арестуват едва след като Изабел бъде освободена.
— Сигурен ли сте? — Луиш изгледа с подозрение Нелсън.
— Познавам Да Силва от петнадесет години. Даде ми дума.
Луиш изглеждаше разтревожен. Споделях безпокойството му. Нелсън беше бивше ченге, така че можеше да си позволи да има доверие на полицията. Но пък от друга страна, едва ли беше вероятно да си позволят да го излъжат. Щяхме да го разберем. Така или иначе, изобщо не се съмнявах, че всякакви фронтални атаки с престрелки са най-неподходящият начин за освобождаването на Изабел. Тревогата ми нарастваше с всяка секунда.
Нелсън също виждаше Луиш като на длан.
— Складът ще бъде взет под наблюдение — каза той. — Да Силва каза, че ще ни се обади още тази сутрин.
Детективът изпълни обещанието си. Полицията бе открила склада празен. Имало мазе, пълно с признаци, че е било използвано за скривалище от похитителите. Имало следи от палатка, издигната на средата на пода. Това явно беше обичаен начин за държане на жертвата, така че да не може да вижда нападателите си. Имало пръснати опаковки от хранителни продукти, празни пластмасови бутилки от минерална вода и няколко парчета хляб, съвсем пресен. Нямало следи от кръв.