Някой беше бил там и съвсем скоро бе успял да се премести.
Половин час по-късно телефонът иззвъня. Но не беше Да Силва, а Зико.
Този път разговорът протече доста разгорещено. Успях да хвана съвсем малко от него, но видях за пръв Луиш страшно разгневен. След две минути той затръшна телефона и се обърна към Нелсън с пламнали очи.
Размениха няколко остри думи на португалски, след което Луиш изхвърча като буреносен облак към градината. Хвърлих поглед към Нелсън. За пръв изглеждаше угрижен и ядосан. Последвах Луиш.
Заварих го свъсен, дишаше тежко. Над планината се събираше облак, готов всеки момент да залее долината.
— Какво стана? — попитах го.
— Merda — изръмжа той. — Merda! Merda! Merda!
Зачаках.
— Зико искаше да знае защо сме съобщили на полицията. Обясних му, че не сме казвали нищо, че те са получили анонимно обаждане. Но не ми повярва. — Луиш рязко си пое дъх. — Зико каза, че съм извадил страшен късмет, че Изабел е още жива. Каза, че ще ми даде само още една възможност. Трябва да му платя десет милиона долара утре вечер или Изабел ще умре. Каза, че сега полицията била по петите му и повече не можел да си позволи да изчаква. Ще ми позвъни след два часа. Беше съвсем сериозен. — Луиш гневно кимна към къщата. — Казах на онзи идиот, че полицията трябва да съгласува първо с мен действията си, преди да тръгне към скривалището им. Не трябваше да му се доверявам!
Оставих го да побушува още минута-две, докато му премине гневът.
— Какво възнамерявате да правите?
— Не знам. Ще платя откупа. Не мога да подлагам повече живота й на риск.
— Можете ли да съберете до утре десет милиона долара?
— Не знам. Ще ми бъде трудно.
— Какво казва Нелсън?
— Пет пари не давам какво казва Нелсън.
Вървяхме по пътеката към езерото. Едно дърво пред нас изгаряше в оранжевия пожар на залеза. Облаците над долината се сгъстяваха, но самата градина още беше огряна от слънцето.
Поех си дълбоко дъх.
— Изглежда така, сякаш полицията е допуснала грешка. Може би Нелсън е сбъркал, като им се е доверил. Но до този момент съветите му бяха винаги правилни. Той е обективен и освен това има богат опит с отвличанията. Може би трябва да се вслушаме в думите му.
Продължихме да крачим в мълчание. Бях страшно уплашен за Изабел. Но като размислях трезво, най-големият ни шанс беше да запазим спокойствие и да следваме правилата на играта. Зико беше готов да освободи Изабел жива; Луиш беше готов да плати откуп. Това беше изходът от ситуацията, стига само да си сдържахме нервите.
— Добре, нека поговорим с него — каза Луиш.
Забързахме обратно към къщата точно когато небето потъмня и закапаха едри капки дъжд.
— Продължаваме преговорите — каза Нелсън. — Той е свалил цената си толкова бързо, защото знае, че вие сте разтревожен заради полицията. Надява се да приключи сделката бързо. Е, това ни устройва идеално, но не и на ниво десет милиона. Известно време качвахме офертата си през половин милион. Сега ще забавим темпото, като му дадем да разбере, че вече сме близо до тавана си. Предложете му два милиона и двеста хиляди.
— Не! — заяви Луиш. — Мога да платя повече от тази сума. Защо да не предложим три?
— Защото тогава той ще си помисли, че сте готови да качите цената още! — възрази Нелсън, който вече започваше да губи търпение. — Не виждате ли, че ако офертата ви продължи на големи подскоци, преговорите ще се проточат още повече?
Видях логиката в думите на Нелсън. Накрая я видя и Луиш.
Зико се обади точно както беше обещал. Луиш му предаде офертата си от два милиона и двеста хиляди. Разговорът беше кратък. Луиш побледня, но не отстъпи.
— Какво каза той? — попитах го веднага щом затвори телефона.
— Поиска пет милиона — отвърна Луиш. — И ми каза, че Изабел със сигурност ще бъде мъртва утре вечер, ако не платя. Мисля, че този път му повярвах. Ще се обади пак след два часа.
Обърнах се към Нелсън. Той се беше замислил.
— Той сваля страшно бързо — каза Нелсън. — Никога не съм виждал толкова бързо да свалят исканата сума. И наистина е искрен, като казва, че иска да приключи сделката колкото може по-бързо.