— Той си мисли, че полицията е по петите му — изръмжа Луиш.
— Не мисля, че това го тревожи кой знае колко — поклати глава Нелсън и се навъси. — Всички похитители са наясно, че полицията е по петите им.
— Какво има? — попитах го.
— Мисля, че трябва пак да поискаме доказателство за живота на Изабел — въздъхна той.
— Вие го чухте! — избухна Луиш. — Той изобщо няма да го направи. Няма никакво време!
Нещо сви всичките ми вътрешности на кълбо. Знаех какво му е на ума на Нелсън.
Луиш видя изражението ми.
— Какво?
Не казах нищо. Не можех.
— Какво има? — попита настойчиво Луиш.
— Нелсън мисли, че тя може да е мъртва — изрекох с равен глас. — И че затова похитителите искат толкова бързо да получат парите.
— Не! — изкрещя той. — Нямаме причини да мислим така. Не мога да го приема!
— Може и да сте прав — вдигна ръце Нелсън. — Надявам се да сте прав. Но трябва да се уверим.
— И предполагам, ще поискате да увелича малко офертата и този път?
Нелсън кимна.
— Е, няма да го направя! Приемам условието им за петте милиона и утре вечер Изабел ще бъде тук.
Погледнах Нелсън, който следеше отблизо Луиш. Той повдигна рамене.
— Аз мога само да ви предложа съвета си, нищо повече.
— Добре.
— Луиш? — обадих се колебливо.
Той се извърна свъсен към мен.
— Знам, че можете да платите пет милиона и искате да го направите. Това е чудесно. Бих дал всичко, само и само Изабел да се върне жива и невредима. Но Нелсън е прав, трябва просто да проверим дали е жива. Защо не се съгласите на пет милиона при условие, че ви дадат доказателство, че е жива? Ако тя е при тях и те знаят, че ще си получат петте милиона, тогава няма причина да се забавят с отговора си, нали?
Погледнах Нелсън за подкрепа. Той кимна.
— Добре — произнесе Луиш. — Но вие измислете въпроса.
Въпросът беше „От кой град е Дейв?“. Луиш обаче така и не можа да го зададе.
Зико отказа да представи доказателство, че Изабел е жива. Луиш беше твърд в искането си, но без успех. След малко разговорът приключи, като Зико се кълнеше, че ще убие Изабел.
Луиш затвори телефона. Лицето му бе застинало и студено.
— Знаете какво означава това, нали? Тя вече може да е мъртва — каза спокойно Нелсън.
Луиш стоеше пред мен, висок и изнурен. Събитията от последните няколко дни и особено последните минути го бяха състарили.
— Ще се кача до стаята й — каза той.
Вървях по пътеката сред дърветата и храсталаците на тропическата гора, но изобщо не гледах буйната растителност. Очите ми бяха забити в пръстта под краката ми. Разумът ми беше съсредоточен в Изабел.
Чувствата ми представляваха истински хаос от противоположности. Познавах я много слабо и въпреки това се чувствах така, сякаш съм я познавал по-добре от всяко друго човешко същество на света. Отново и отново в съзнанието ми се извървяха разговорите, които бяхме водили, особено онези спорове, които ни бяха карали да оставаме будни до късни нощи, без да имаме нещо определено наум. Виждах части от нея — ту големите й очи, ту срамежливата й усмивка иззад кичур черна коса. Спомних си когато я бях видял за пръв път, облегната на бюрото си в борсовия салон на „Декер“, изпълнена със сексапил и вътрешен огън.
Излязох от гората и се озовах на пасищата над нея. Под мен се намираше изключителната гледка на фазендата и предградията на Петрополис. Но аз не ги погледнах. Главата ми беше приведена, очите ми бяха забити в земята.
Бях страшно разгневен, че Изабел може да е мъртва. Страшно разгневен на себе си, задето я бях изоставил, разгневен на Нелсън, задето не бе предотвратил нескопосното поведение на полицията, стреснало похитителите, разгневен на Луиш, задето вече не можеше да се владее. Но което беше най-лошо, и това беше нещо, което не исках да призная дори и на себе си, бях разгневен на Изабел. Тя знаеше, че има опасност от отвличане, защо не бе внимавала тогава? Защо бе допуснала да загине точно когато разбрах какво означава за мен?
Само че всъщност не знаех колко много означава тя за мен. И за това се чувствах объркан. Ние бяхме едва в началото на връзката си. Как ли щеше да се развие? Дали въобще щеше да стигне до сериозен завършек? Форсирах въображението си какво ли би представлявал цял един живот с нея. Дали щеше да се впише в малкото ми апартаментче на Примроуз Хил? Беше ми трудно да си я представя в онази теснотия.