— Знаех само, че някаква статия предстои да излезе. Какво пише в нея?
— Твърди се, че финансовият скандал от миналия месец, в който са замесени Умберто Алвеш и наркотрафиканти във фавелите, е бил изцяло изфабрикуван от „Декер Уорд“. Че Освалдо Бочи се е съгласил да публикува статията в замяна на финансова помощ за разширяване на империята си.
— На мен ми звучи съвсем точно.
— Трябва да ти кажа, че тази статия ги настъпи здравата по мазола. Рикардо е истински разтревожен. Ама много. А Едуардо е направо бесен.
Ухилих се. Представата за побеснелия Едуардо много ми допадна.
— Трябва да си отваряш очите на четири, Ник — продължи Джейми. — Ти си създаде много могъщи врагове.
— Пет пари не давам — заявих вироглаво. — Да знаеш, че начинът, по който Рикардо съсипа сделката с фавелата, беше направо отвратителен. Всичко, което прави Луиш, е просто изравняване на резултата.
— Не знам. Обаче според Рикардо ти си виновен за това.
— Но това е абсурдно!
— Иди му го кажи.
Отпих от чашата си и казах:
— Днес се видях с Дейв.
— Как е той?
— С вдигнато кръвно. Рикардо направо го е отрязал отвсякъде. До този момент не е успял да си намери работа никъде в Сити.
— И какво се кани да прави?
— Някакви негови приятели ще му помогнат да си купи кръчма.
— Става за тая работа.
— Да. — Прекъснах за момент. — Знаеш ли, той мисли, че в „Декер“ става нещо нередно. Че Мартин Белдекос е бил убит, защото се е натъкнал на нещо гнило в „Декер Тръст“.
— Разполага ли с някакви доказателства?
— Не. Говорил е с полицията на тази тема, но те не са проявили заинтересованост. А аз днес разговарях с Агенцията по борба с наркотиците в Щатите.
— Така ли?
— Да. Записаха си подробностите, но и те не бяха особено впечатлени.
— Рикардо не знае, че си разговарял с Дейв и онези от Агенцията, нали?
Поклатих глава. После се сетих за подозренията на Дейв, че Едуардо може да подслушва телефона му. О, не, само това не!
— Е, тогава гледай да не научи — каза той. — Не знам дали има нещо вярно във всичките тия приказки за пране на пари, и не искам да знам. Това обаче, в което съм абсолютно сигурен, е, че не съм виждал Рикардо до този момент толкова разгневен. Направо е страшно.
— Можеш ли да си пъхнеш тук-там носа за още нещо подозрително?
— Не, Ник, не мога. Вече ще съм по-нисък и от тревата. Хайде да те почерпя още една бира.
23.
Внезапен трясък на счупено стъкло ме подхвърли в кревата. Седнах и се опитах да съобразя какво става. От всекидневната се разнесе силно дрънчене. Скочих от леглото и се втурнах натам както си бях само по слипове.
Бяха трима здравеняци с фланелки с къси ръкави и по джинси. Нахвърлих се върху най-близкия и го блъснах в библиотеката.
— Дръжте го!
Силни ръце ме сграбчиха за лактите. Вкопчих се в мъжа под себе си, като се опитах да го докопам за гръкляна. Той се дърпаше и риташе с всичка сила. Другите двама успяха да ме откъснат от него и да ме изправят. Третият, когото бях блъснал в библиотеката, се изправи и ме изрита в слабините. Изревах от болка и се сгърчих. Последва удар в гърба ми, който на косъм се размина с единия ми бъбрек, подир което нечие коляно се заби в лицето ми. Бузата ми изтръпна и устата ми се напълни с кръв, но основната болка идеше от слабините ми. Опитах се да се свия на две, но те не ме пуснаха. После нещо твърдо ме халоса по главата и всичко потъна в мрак.
— Линейка! Бързо!
Изпука полицейско радио. Някой коленичи до мен.
— Диша! Ударен е в главата. Проверете спалнята!
Лежах като труп. Нямах сила даже да се помръдна, дори да отворя очи. Цялото ми тяло беше като натрошено на парчета. Около мен се суетяха много хора. След малко долових нежното прошумоляване на одеяло, което покри полуголото ми тяло, после се чу воят на сирена. Силни ръце ме качиха на носилка. Усетих студен полъх на вятър върху лицето си. Отворих очи.
Намирах се на улицата пред жилището си. Макар да беше нощ, навред беше светло, оранжево от уличните лампи и мигащо синьо от линейката.
Мъж в яркозелена манта се надвеси над мен.
— Дръж се, момче. Ще се оправиш.
Пъхнаха ме в линейката. Цялото ми тяло изпищя от болка. Бях страшно изтощен. Мракът отново ме погълна.