— Никога не си ми казвала, че в рода ни е имало шизофреници.
Гласът й трепна, както когато се опитваше да скрие нещо:
— Защо мислиш така?
Трябваше да наблюдава устните й, за да види дали се движат, „и съм твой син, и те обичам толкова много, че дори не можеш да си представиш“.
Кейтлин го погледна. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Четеш ми мислите.
Не можеше да я лъже, не можеше да постъпи така с майка си. Но искаше, отчаяно желаеше да го направи.
— Знаеш какво мисля.
Той не отговори.
В лицето й внезапно се появиха други лица, преливаха едно в друго с мързеливите движения на шаран, изплуващ от сенките на водоем. Тя беше трептяща маса от сменящи се очи и устни, очертания и коси. Прошепна с глас, съвсем различен от обикновения й глас, и той разпозна гласа на душата й, истинския й глас:
— Знам какво правиш, Конър, но не се прави така. Това са тайни на душата…
Завиха по Оук Роуд и стигнаха до вкъщи, и Конър беше много, много щастлив да отвори вратата на колата и да се измъкне, да изтича по стълбите и да се махне и оттам, да намери място, където няма да му се налага да слуша мисли.
— Конър?
— Трябва да отида до тоалетната, мамо!
Прескачаше стъпалата, вмъкна се в банята и хлопна вратата.
— Конър добре ли си? — „Ако е заключено…“
— Добре съм, мамо.
„Не е.“
— Влизам.
— Мамо, на тоалетната чиния съм.
— О, за Бога, аз съм ти майка!
Дръжката се превъртя и в отблясъка на месинга той видя хора да се движат в ярко осветени стаи. Погледът му се фокусира и внезапно той се озова в една от стаите. Келтънови бяха там и беснееха, биеха се и крещяха, и се блъскаха като животни. Картини падаха от стените, а кучето им се беше извило в безумните си опити да се изпохапе… После майка му влезе и клекна до него на пода, където беше паднал, и видя момче, което вървеше по пътека, оградена от разцъфващи дървета и огряна от златната слънчева светлина. И разбра какво го е запратило на пода, каква мъка. Това беше пътеката, която водеше към земята на мъртвите.
— Мамо — прошепна той. — В опасност съм.
Тя го притисна към гърдите си и Конър разбра, че е видял нещо, което ще се случи скоро, когато слънцето се спусне в небето и голите дървета се разтреперят под напора на вятъра — тогава всички на Оук Роуд, той и майка му, и баща му, и Поли и Келтънови, всички, дори животните — всички, които живееха тук — щяха да се срещнат със смъртта.
Глава 27
— Успяха — каза Луис Крю. — Наблюдавах края, после занесох момчето в стаята му.
— Кога? — попита Роб Лангфорд.
— Нощес, точно в два. Вложиха съдържанието на Адам в детето. Изглежда, всичко е минало добре.
— Значи Адам е умрял? — попита Лорън.
Крю долови тъгата й.
— С Адам ви очаква дълго бъдеще. Ще го откриеш в Конър. Ще изглежда като сянка, предполагам, нещо като да видиш духа на родителя в детето му.
— Но той… той там ли е?
— Адам е мъртъв. Това, което е в Конър, е неговото познание и структурите на съзнанието му.
— Значи моят приятел е мъртъв!
— Не мисля, че имате дума, с която да опишете състоянието му. Той не е жив. Не е обладал Конър, отдал му се е. Но толкова много от него е запазено вътре, от неговата личност, неговото същество, неговата — ами, същност, предполагам, е най-близката дума, — че когато си с Конър, ще усещаш, че си също така и с приятеля си.
— Това утешение ли е?
— В известен смисъл.
— Тогава ще го приема… но какво означава това за Конър? Какво преживява той? Стори ми се изключително напрегнато дете.
— Мисля, че е объркан и уплашен. Ще се сдобие със сили, които няма да разбира, и това наистина ще го сащиса. Знание, което сякаш не идва отникъде. Ще е страшно натоварващо. Цялото семейство ще е подложено на този стрес. Невероятен стрес. Възможни са психически сривове.
— Дали сивите са предвидили това? — попита Роб.
— Трудно е да се каже. Ти как мислиш, Лорън? Доколко се простира разбирането на сивите за човешкото съзнание?
Тя се замисли за годините, които беше прекарала с Адам, спомни си какви големи трудности бяха възниквали при общуването им.
— Всичко е възможно. Моята прогноза е, че той ще се срине.
— Значи трябва да му помогнеш да запази здравия си разум. С теб би трябвало да общува лесно… но във всеки друг ум, до който се докосне, ще открива страх. — Крю си погледна часовника. — Проведох кратък разговор с доктор Джефърс тази сутрин. Освен ако тази извънземна сензация не отшуми бързо, Конър ще има доста неприятни изживявания. — Включи телевизора. — Това момче трябва да получи възможност да израсне на спокойствие.