Беше местният канал, на екрана се появи доктор Джефърс, примигваше срещу светлината като объркана къртица. Предаването бе посветено на материала, станал известен в медиите като „Записът от Оук Роуд“. Пускаха го по Си Ен Ен и „Фокс“, дори по Ей Би Си и Би Би Си. Имаше го и на много места в интернет, разбира се.
Дан седеше пред телевизора и гледаше местните новини. След обаждането на Крис веднага се беше прибрал вкъщи, за да го види. Крис беше споменал, че появата му ще е голяма изненада, но сега Дан не можеше да повярва на очите си — добрият му приятел лъжеше по телевизията съвсем безсрамно. Каналът можеше да е на местна телевизия, предаването — забутано в три следобед, но информацията щеше да се подеме и разпространи по целия свят. Медиите отдавна се бяха посветили на каузата да докажат, че сивите са измислица. Не им беше харесало да им показват, че грешат, с излъчването на видеозаписа на Келтънови. Реакцията им щеше да е яростна.
Техният скъп Крис се беше превърнал в авторитетния им глас и лъжеше. Това накара Дан да изпита и огромна завист, но поне можеше успешно да потисне това чувство; в този случай — поне сравнително успешно.
— Кейтлин, мислиш ли, че по този начин ще получи по-добра работа?
— Нанси каза, че в Калифорния обмисляли да го приемат обратно.
— Впечатляващо.
— Не изглеждаш особено впечатлен.
— В момента лъже за пари.
— Е, аз…
— Не смяташ ли, че хората имат право да знаят истината? Господи, той омърсява душата си, а погледни само как се усмихва. Отвратително е, Кейтлин.
— Ако каже истината, какво ще стане? Медиите го потърсиха, спомни си. Искаха становището му като председател на департамента по физика. Той не получава голяма заплата, а имат бебе.
— Уж вярваше фанатично, а чуй го сега.
Жена му отиде в кухнята и почти блъсна вратата. На Дан това определено му прозвуча като отхвърляне.
В Уилтън Майк Уилкис се притисна до стената на универсалния магазин. Снегът боцкаше лицето му. Не му харесваше, че трябва да се обади пак, но се налагаше.
— Здравей, Чарлз.
— Майк! Тази линия сигурна ли е?
— Набирам те от уличен телефон. Изхвърлих мобилния си. Някакви вести за разследването?
— Не видях да се предприема нищо. Бих казал, че разследване няма.
Не можеше да е вярно.
— Но аз ги видях, Чарлз.
— Е, значи се е задействало някакво разследващо звено, което не мога да открия, а мисля, че доста добре проверих всички, Майк.
Значи опасността все още беше отвъд възможностите на самия Чарлз Гън и той не можеше да я осуети.
В този миг Майк реши да прекъсне всички контакти с Чарлз и без да каже нито дума повече, затвори. Нямаше да се свързва с него, докато операцията не бъдеше приключена.
Погледна си часовника, после се отдръпна от телефона. Нямаше време за губене. Чакаше го работа.
Пое през града. Жалко, че колата му нямаше затъмнени стъкла — щеше да е невероятно полезно.
Приближи се до силоза предпазливо. Снегът по отбивката не беше изринат, бе почистен само пътят отпред. Слезе от колата и се огледа. Щеше да остави следи независимо по какъв начин тръгнеше към входа. Ако повей на вятъра ги засилеше, това просто щеше да е късмет. Времето обаче напредваше и скоро никой нямаше да се интересува от някакви си отпечатъци в снега.
В кабинета във военновъздушна база „Алфред“ Лорън отново обмисляше казаното от Крю. Изглеждаше, че сивите са спечелили… каквото и да означаваше това.
— Значи, ако Конър — ако сега Конър е необикновен, от това следва ли, че с Майк е приключено? Че Конър винаги ще успява да го надхитря?
— Конър е като новородено, объркан и уплашен, нуждае се от подкрепа. Точно сега е по-безпомощен, отколкото преди да се случи всичко това. — Крю погледна към Роб. — Накарах екипа ти от Планината да използва сателитно наблюдение за издирването на Майк. Засега няма резултат.
Крю вдигна мобилния си телефон, заслуша се за момент, после затвори. Роб и Лорън чакаха, но той не каза нищо.