У Калаханови Кейтлин се оттегли в кухнята, най-вече за да не й се налага да гледа Крис. Беше се подготвил добре и лъжеше толкова изкусно, че беше непоносимо.
Дан я последва.
— Знаеш ли, най-странното е, че те са тук. Но от друга страна, какво знание е това?
— Ще ми се да знаехме какво искат от нас. А също и да не бяха замесени тези странни военни. Карат ме да мисля, че всичко е някаква постановка, която по някакъв начин заплашва Конър. Все още не мога да разбера нищо и това ме плаши. Отразява се и на него, Дан, и това ме тревожи. Имах чувството, че ми чете мислите този следобед.
— Как по-точно?
— Просто отговаряше на мислите ми. Беше ужасяващо.
— Дали е било… мислиш ли?…
— Не знам.
В този миг се появи Конър. Косата му беше разчорлена, очите — подпухнали; пристъпваше, навлякъл огромна тениска. Кейтлин се опита да го прегърне, но той я изгледа втренчено за момент, после се отдръпна.
Поглеждаше намръщено ту единия, ту другия.
— Какво? — попита Кейтлин.
— Не се страхувайте — каза момчето.
— Това ли правим? — запита Дан.
Конър се вгледа в мрачната сянка, която потрепваше помежду им. Чуваше скритите вопли на баща си. Вътрешният глас на майка му плачеше ли, плачеше, като малко загубено момиченце. Тъмнината потрепери, сгъсти се, изглеждаше, че излиза от тях, после се устреми към него като сянка, обсипана с нокти.
Той стисна главата си с ръце и затвори очи. Извика с цяло гърло.
— Конър!
— Трябва да останете женени, трябва! Мамо, татко, недейте да слагате край на това семейство, не смейте.
Кейтлин се вгледа в него, твърде изумена, за да се опита да го успокои. Лицето му беше яркочервено, очите му плуваха в сълзи, но гласът му — гласът му!
Дан се изправи бавно, не сваляше поглед от сина си, изобщо не разбираше какво става.
— Успокой се, Конър.
— Няма да ме изоставяте. Имам нужда от вас, разбирате ли? Имам нужда от вас!
— Конър! Стегни се.
Конър вдигна пръст към него.
— Не, вие се стегнете. И двамата.
Обърна се й избяга от стаята. Минута по-късно от мазето забуча музика.
— Време за „Одисея 2001“ — каза Дан. Кейтлин се приближи до него. Застанаха един до друг, взираха се безмълвно във вратата на Конър. Дан искаше да я целуне, но се страхуваше, че пак ще усети онази студенина.
Отдолу се чу гласът на Конър, момчешки глас, но в него се преплиташе и нещо друго, нещо, което никой от тях не можеше да различи — мощен рев, свиреп и нетърпящ възражение.
— Направи го — изрева той — Направи го, тате!
— Откъде знае? — прошепна Дан.
Тя разтърси глава.
Дан я целуна настойчиво и непохватно, като уплашен тийнейджър.
Тя не затвори очи. Когато се отдръпна, видя по бузите й да се стичат сълзи, пресегна се и ги избърса.
Прегърнаха се, но не като любовници, а като хора в малка лодка сред разбеснели се вълни.
Студът беше смразяващ, а и на покрива на силоза духаше и Майк започна да се тревожи да не измръзне, както и да не изпусне инструментите заради вледенените си пръсти.
Беше изчакал да започне да се смрачава — по това време на годината слънцето се спускаше ниско още в четири. Надяваше се никой да не погледне случайно нагоре и да не види как инсталира антена на покрива.
Накрая свърши и слезе, плъзна се опасно на едно място и за част от секундата помисли, че ще падне от ръба. Но успя да се хване навреме.
В сградата също беше студено. И прашно също. Закашля се и вдигна носната си кърпичка към лицето си. Работата на конвейера през нощта се беше оказала по-ефективна, отколкото беше подозирал. Намираше се в мъгла от прах и тъй като температурата беше поне минус дванайсет, влажността по същество беше нулева. Трябваше да си вземе предпазна маска от някоя железария. Но понеже не го беше направил, налагаше се да се справи и така.
Надяваше се, че никой няма да забележи волвото. Що се отнася до сателитното наблюдение, най-вероятно досега бяха открили мобилния му телефон, така че със сигурност знаеха за присъствието му тук.
Искаше му се всичко да се развива толкова добре, колкото изглеждаше. Но познаваше сивите твърде добре и знаеше, че няма да е лесно да направи нещо, което те не желаят да се случи. Ако бяха по-открити в действията си, може би щеше да е по-спокоен. А така не знаеше какво точно става.