Те побягнаха.
Крю беше мъртъв. Все още се движеше, но нищо не можеше да му помогне да диша. Майк го наблюдаваше, усмихваше се като човек, наслаждаващ се на завършеното си творение.
Жаждата за въздух на Крю нарасна. Мислите му бяха далечни и нереални. Мъчението на задушаването го подлудяваше, сфинктерът му се отпусна и съдържанието на червата му потече по краката му, тялото му се затърчи в агония.
Майк го ритна толкова силно, че му прекърши врата. Погледна проснатото тяло, после го побутна с обувката си, за да потвърди очевидното.
Отиде до вратата, отвори я, после извади две шишенца. Едното се беше пропукало и сълзеше. Той внимателно събра гъстата течност в шепа. Изсипа тъмночервеното съдържание на другото шишенце на пода — малка купчинка кристали.
После изля глицерина от шепата си върху калиевия перманганат, излезе през вратата и изчезна.
Докато плаваше сред древните извивки на земята, Крю не чувстваше абсолютно нищо. Обективно разбираше, че е умрял, но това вече нямаше значение.
В Кайро пирамидите пулсираха със синя светлина. Хората излизаха на покривите на къщите си, спираха колите по улиците, взираха се в нощното чудо. Кучетата виеха диво, чакалите лаеха, камилите ревяха, а конете тръснаха гриви.
Крю знаеше, че е достигнал мястото на въздигането, усети топлината му да го обгръща. Цялата болка се стопи, както и споменът за болката.
Туристът, подкупил пазачите да го пуснат да прекара нощта в царската погребална камера, стреснато скочи от саркофага, който започна да се изпълва с изгаряща топлина.
Възрастният мъж се въртеше в кръгове в екстаз, танцуваше танц, който се предаваше от поколение на поколение, не сред арабските нашественици в Египет, но в тайните суфитски традиции, извлечени от древната религия, тайната наука, която за последно беше изпращала души отвъд бездната на космоса, когато Ехнатон и Нефертити се бяха завърнали у дома.
Светлина, толкова ослепителна, че удави блясъка на самия Кайро, изпълни въздуха. Камъните на пирамидата заблестяха така, сякаш бяха запалени отвътре.
Хората закрещяха, кучетата завиха.
После — мрак.
Всичко отново стана нормално. Възрастният мъж отново се поклони към пирамидата, пусна една беззъба усмивка и се прибра да наглежда печката.
Образ се оформи в паметта на Крю — на миризмите, светлината и ласката на родния дом. Той обърна главата си към небето, следваше златната нишка от любов все по-устремено. Видя нежен дъжд от звезди и осъзна, че това е стелещата се пустота на самото небе. За няколко безвременни мига пропътува огромно разстояние с помощта на съвършената физика, разработена толкова отдавна за странстванията на душите.
После видя въртящата се необятност на галактиката, ярък пожар от звезди в синьо, червено, жълто, зелено, големи и малки, с брой далеч отвъд най-невероятните представи.
Под него се появи гигантската гледка на планета — той изплуваше от мрака към огряната й от слънце страна. Вече виждаше обширните поля, фермите, окъпани от сребърното утро.
Остави се тежестта на любовта му да го придърпа надолу. Скоро можеше да различи отделните стопанства, сламените им покриви, притиснати един към друг под сенките на древни дървета. После съгледа в далечината Белия град, блестящ на хоризонта, и каруците по пътищата — отиваха към него натоварени и се завръщаха празни. Спусна се по-близо и чу величественото звучене на песента на хората, които се разминаваха по пътя.
Стигна до собствената си ферма, видя я да се разпростира пред него с богатите си на избуяла пшеница поля. Любовта, която изпита, беше толкова могъща, че го накара да грее, и чу как гласовете долу се извисяват. Бяха видели пристигането му — лъч светлина, падащ от небето. Чу пискливите гласове на синовете си и виковете на жена си, изпълнени с трепетна радост.
После достигна до хладната стая, отчасти вкопана в земята, където щеше да се състои завръщането му. Мина през покрива, което предизвика усещането за дим от слама. Под него върху каменна маса лежеше тяло. Беше собственото му тяло, неразличимо от онова, което хората бяха нарекли Крю. Беше голо и поддържано с любов.
В следващия миг гледаше през примигващите си очи. Стаята бе осветена от треперливи пламъчета на свещи. Той вдиша. Прекрасен въздух, чист и едва доловимо изпълнен с мириса на жена му. Лежеше гол върху познатата каменна маса. Жена му — изглеждаше уморена в потното си муселиново работно облекло, го гледаше.