— Не, деца. Вие ще стоите тук.
— О, тате!
— Поли, не ви пускам, преди да разбера какво става. — Не искаше децата му да станат свидетели на нещо ужасно. Агонията, която извираше от писъците, го плашеше.
Колкото повече викаше Марси, толкова по-възбудени ставаха тримата Крадци. Знаеха, че са прекалено неблагоразумни, че трябва да я усмирят, но също така разбираха, че могат да проникнат в нея и да вкусят от чувствата й, а този вкус щеше да ги изпълни със сладък огън, какъвто техният вид не притежаваше, огънят на силните човешки емоции. Хората може да не бяха достатъчно интелигентни, за да се предпазят от екологичната катастрофа, която вещаеше за тази планета пренаселването, но способността им да изпитват емоции беше несравнима.
Така че се заровиха дълбоко в извиращия й ужас, също както вълците ръфат вътрешностите на поваления от глутницата елен… и Кошерът се разяри.
Конър помисли, че пищи майка му, а тя реши, че е той. Сблъскаха се в дневната и се прегърнаха безмълвно.
— Нещо свети — каза Дан.
От гледката, която се разкриваше от задната част на верандата, ставаше ясно, че никоя от къщите не гори.
Конър и Кейтлин останаха назад, а Дан, по чехли и халат, изтича в задния двор. Носеше фенерче.
Дворът беше тих. Пързалката, люлката и празният басейн приличаха на бдящи стражи под студената светлина на кръглата луна. Дан тръгна към сиянието, което струеше от полето отвъд края на двора. Кейтлин и Конър стояха на верандата.
— Нещо в полето се е запалило — каза Дан.
— Наистина ли?
— О, Боже, помогнете ми! Помогнете ми!
Кейтлин притисна сина си.
— Конър, ела да се приберем.
Момчето се отскубна от нея, затича надолу по стълбите на верандата и изкрещя:
— Виж!
Двамата с Дан затичаха към боровете. Иззад дърветата лумна взрив от светлина. Двамата спряха, зашеметени от изгрева на тази втора луна.
Кейтлин дотича до тях и викна:
— Конър, облечи се.
— Благодаря, мамо. — Той мушна ръка в якето си — Знаеш ли какво е това?
— Не.
Дан се приближи към дърветата и викна:
— Какво става?
— Не отивай твърде близко, тате.
Нещо се заклати, после се издигна.
— Идва насам, Дан.
Нещото увисна над дърветата. Не се чуваше никакъв звук.
— Мисля, че е балон — каза Кейтлин.
Още писъци — пронизителни и накъсани.
— Горящ балон — извика Кейтлин.
Тримата затичаха към светлината, препъваха се в храстите.
— Кой ще се качи на балон посред нощ? — попита Конър. — И това не е огън, това е някакъв пиезоелектричен ефект. Вижте как трепти.
— Сигурно е някакъв колежански номер — отвърна Кейтлин.
Можеше да е и номер — всички околни къщи бяха на преподаватели в колежа.
Тримата Крадци погледнаха през електромагнитната мъгла, която струеше от кабелите, с които хората обграждаха убежищата си. Бдителни очи наблюдаваха Конър и Дан.
Дан спря сред дърветата.
— Може би няма нищо. Може би наистина е номер.
— Надявам се — въздъхна Кейтлин, малко поуспокоена: прие това най-правдоподобно обяснение.
— Да се прибираме — подкани ги Конър.
Докато излизаха от гората, видяха как към нещото се стичат хора — Харли Уорнър, сам, Крис и Нанси Джефърс, цялото семейство Келтън, с развяващи се дрехи, кучето им Манрико лаеше яростно, но стоеше предпазливо назад. Джимбо Келтън снимаше с видеокамера, Нанси Джефърс бе протегнала напред мобилния си телефон като щит — без съмнение снимаше с него.
Още един писък разцепи въздуха.
— Какво става? — извика Дан.
Надяваше се да е просто шега, защото Бел не се нуждаеше от лоша слава, не му бяха необходими проблеми със записванията, които и без това имаше един малък колеж, разположен на края на стара автобусна линия, която обслужваше място, което брошурата на колежа наричаше „изтънченото градче Уилфорд“. Каква изтънченост имаше в затворените магазини и в самотния силоз за жито, никой не можеше да каже.
— О, Боже, о, Боже!!!
Думите сякаш звънтяха в дърветата и караха стволовете им да треперят.
— Помогнете й! — изкрещя Конър. И се втурна напред.
Едно наблюдаваше Конър, а Две и Три се занимаваха с Марси с удоволствието на момчета, пуснати на воля в сладкарница. Две се придвижи по-близо, опря лицето си в извиращата от нея аура. Ядно статично електричество изпълни тясното пространство — Кошерът беше вбесен, че не са изпълнили заповедите.