Момчето извика — тя никога не се бе държала с него така. Подобно нещо беше немислимо — да унижаваш талантливо дете по този начин.
Кейтлин се надигна на четири крака, за да застане между него и нещото. Имаше отвратителното чувство, че по някакъв начин то ще всмуче Конър в огъня, при бедната жена, която крещеше някъде там.
Конър се изправи. Изгледа я гневно, после се обърна с гръб към нещото и закрачи към къщата. Кейтлин благодари от все сърце на Бог и го последва.
Глава 5
Младият лейтенант подаде на полковник Робърт Лангфорд лист хартия.
— Господи — промълви той, докато четеше.
— Сър?
— Поверително е — каза полковникът и младият мъж, който нямаше допуск до поверителни неща, излезе от стаята.
„Блестящото момче“ в района на Уилтън, Кентъки, току-що беше направило нещо, с което полковникът досега не се беше сблъсквал и което, в това беше съвсем сигурен, никой наблюдател не беше виждал от началото на мисията, поставено през далечната 1942 година.
Полковникът повика на монитора сателитна снимка на Уилтън. „Блестящото момче“ беше ярко, плазмата му бе напълно активирана. Нещото беше готово да се измъкне оттам бързо. Той увеличи образа. Не повярва на очите си и го увеличи още. Какво, по дяволите, правеха хората, които се тълпяха около нещото? Сивите държаха на своята незабележимост и заплашваха със сериозни последици, ако тя бъде нарушена. Но сега я нарушаваха самите те.
И също така влизаха в противоречие с основната политика на Съединените американски щати, според която тайната им трябваше да се пази, докато и когато на обществото може да се съобщи нещо повече от „Знаем, че са тук, знаем, че влизат в стаите ви и ви отвличат посред нощ, но не знаем защо и не можем да ги спрем. И, да, някои от вас ще изчезват, някои ще умрат“.
Взря се в монитора, гледаше как фигурите се суетят, как се мъчат да намерят някакво рационално обяснение на случващото се.
Роб беше прекарал твърде много време в Планината, поне така твърдяха всичките му колеги. Защото сивите действаха през нощта и проследяването на движенията им беше негово задължение. През годините се беше превърнал в нощна птица.
Майк Уилкис беше сключил спогодба със сивите чрез Боб и Адам — с помощта на Имън Глас, разбира се. Споразумението беше сивите да ограничат похищенията по брой и региони. В замяна на това Съединените щати се бяха наели да опазят тайната им.
Работата на Роб беше да следи за отвличанията и в по-сериозните случаи на нарушение на споразумението да направи демонстрация на сила.
Това не трябваше да се прави с лека ръка. Сивите нямаше да търпят някой да стреля по тях. Подобно нещо беше опитвано през четиридесетте и резултатът беше ужасяващ. Сивите бяха предизвикали шестстотин самолетни катастрофи през 1947. Скоро след това президентът Труман бе наредил да се избягва всякакво вмешателство в делата им. Никой не се и опитваше да предизвика сивите, но явно беше настъпил един от онези съдбоносни моменти, когато все пак трябва да се предприеме нещо.
Навремето съществуваше страхът, че Съветският съюз ще открие как действа колективното съзнание на сивите и че руснаците ще съобщят на света: „Видяхме бъдещето и то е комунистическо“. Обаче никой освен военновъздушните сили на Съединените американски щати не разполагаше със сив. Следователно останалата част от света — включително другите войскови подразделения на армията, разузнаването и правителството — разполагаше в най-добрия случай с незначителна информация. Във военновъздушните сили по-малко от двайсет души знаеха за този проект.
Лангфорд сложи ръка на телефона. Нямаше друг в целия свят, който можеше да вземе решение или дори да предложи съвет. Ако не се окажеше прав, нямаше начин да се предвиди какво ще сторят сивите.
Можеше ли да предизвика края на света с вдигането на телефона?
Вдигна слушалката и набра някакъв, номер.
— Джими, Роб съм. Имате ли координатите на „блестящото момче“?
— Да, сър. От известно време е на земята, сър.
— Искам прехващачи от базата „Алфред“ да се насочат към него веднага.
— Слушам, сър.
Полковникът замълча за момент. Пое дълбоко дъх.
— Бог да ни е на помощ — каза в слушалката. Следващата му стъпка беше да уведоми Уилкис за станалото, а това означаваше да включи подслушвателно устройство за разговора. Господин Крю държеше всички контакти с Уилкис да бъдат отбелязвани, записвани и изпращани при него.