— Е — каза Нанси, — какво да мислим?
— Сигурно са деца. Но пък чак военновъздушните сили… Ще си изпатят.
— Ох, Дан. — Крис се засмя.
— Не, Крис.
— Не? В смисъл?
— В смисъл, че ти си помисли, че е летяща чиния.
— С похитен човек. Да, наистина мисля така.
Беше ред на Нанси да отпие голяма глътка. И да хвърли яростен поглед на съпруга си.
— Не искам да чувам такива неща.
— Но това е истината.
— Може би — а може би не. Едно нещо обаче знам със сигурност — тук сме заради това! Откъснати в този пущинак, със заплата, която едва ни стига да отгледаме детето — и то защото реши да се присъединиш към търсачите на летящи чинии, вместо да вземеш страната на колегите ти физици. Извинявайте, приятели, това са си наши спорове.
— Не, права си — каза Дан. — Всеки тук се е провалил някъде другаде.
— Те са истински, те са тук, а колегите ми грешат. Ако записът…
— Не смей да говориш по телевизията за това, Крис! Да не си посмял!
Крис вдигна ръка сякаш да се предпази.
— Изобщо не мисля, освен ако…
— Няма „ако“! Не продължавай, Крис. От Калифорнийския технически през Масачузетския, та до забутания Бел заради проклетите ти НЛО. И ни очаква бездната на още по-непрестижни колежи.
— Няма да кажа нищо, докато не видя записа. Ако е толкова добър, колкото си мисля, може като нищо да се върнем в Калифорния.
— Много си наивен, Крис! Никога, никога няма да се върнеш там. За Бога, та ти се изложи като идиот по националната телевизия.
— Казах истината!
Беше се появил в „Дейтлайн“, за да говори за реалното съществуване на НЛО, а статутът му на преподавател в Калифорнийския технически университет беше използван, за да му придаде авторитет. След което го уволниха. В Масачузетския причината беше статия за бостънския „Глоуб“, която се позоваваше на казаното от него в „Дейтлайн“. Този път го уволниха доста по-бързо.
Дан си каза да стои настрана от цялата история. Но после реши, че бедната жена е толкова уязвима, с малко бебе, и колкото и да харесваше Крис, сега той май наистина прекаляваше.
— Похищението от извънземни е мит, свързан с получаването на пристъпи. Разказвал ли съм ви, че като малък страдах от кошмари? Така че знам за какво става въпрос. Виждах едни мънички фигури. Да, аз, Крис. Аз съм похищаван според твоите твърде съмнителни — моля да ме извиниш — стандарти. Но понеже имам малко професионални знания по въпроса, ми е ясно откъде идват извънземните. — Той се почука по челото. — От същото място, откъдето призраците и демоните, и каквито и да са там таласъми. А не от някакво забутано поле в покрайнините на незначителен град в Кентъки.
— Уилтън официално се води доста повече от незначителен град.
— Няма значение. Видяхме шега, доста ужасна при това, и сега военновъздушните сили са се заели с проблема. И на студентите и на колежа лошо им се пише. Да не говорим, че цялата история, откровено казано, е възмутителна. Въпреки че си го заслужават. Студентите — не и бедният Бел.
— От военновъздушните сили казаха, че не били изпращали техни хора тук.
— Дан — обади се Нанси, — притесняваш ли се за бъдещото си назначение? Сигурно. — Тя кимна към съпруга си. — Защото той няма да те замеси. Няма да му позволя.
— Всички свидетели…
— Млъкни, Крис. Дан и Кейтлин не са го видели. И Келтън също — той си има проблеми и без това: Историческият департамент е в плачевно състояние. Не ги замесвай, Крис. Да не си посмял! — Тя погледна Дан. — Докъде стигна, между другото?
— Марси ще реши.
— Марси ли ти е рецензент? Ужасно. Тя не е гласувала за назначение, откакто Клинтън стана президент.
Дан посегна към бутилката, наля си цяла чаша, пресуши я на един дъх и повтори:
— Ужасно! — Гледаше етикета.
— За пет долара и деветдесет и девет цента от магазина на Крогер какво очакваш? — засмя се Крис. — Сега ме чуй. Това е историческо събитие. Голяма група свидетели, някои от които въоръжени с видеотехника, наблюдаваха и нека се надяваме, заснеха в близък план кацнало на земята НЛО. С похитен вътре. Смятам да го оповестя на света.
— Крис, млъкни!