— Какво, мамо?
Кейтлин го притисна към себе си, усети якото му телце. Синът й беше на път да стане млад мъж… и беше толкова красив… Трябваше да е изключително внимателна, за да не му покаже за колко хубав го смята.
— Ще ме оставите ли да се облека?
Момче, което беше подритвало голо в скута й само преди няколко години, сега не искаше да се измъкне изпод завивките пред нея, въпреки че носеше пижама.
Тя го целуна по бузата и каза:
— Още половин година и ще се бръснеш. Мама знае.
— Щом казваш. — Конър я погледна. Тя отвърна на погледа му. Момчето кимна към вратата.
— Закуска след десет минути — каза Кейтлин.
После тръгна с Дан нагоре по стълбите.
— За какво ставаше въпрос? — попита той.
— Просто расте. Получава ерекции.
— Не му ли е рано?
— Умните деца влизат в пубертета по-рано, така пише по книгите. — Докато се качваха по стълбите, тя видя табелата „Зоната на Конър“ в кошчето за боклук и въздъхна:
— Беше толкова сладка.
— Тъкмо това беше проблемът — каза Дан. — Поне част от него. Другата част е да си прекалено интелигентен в свят, който величае най-малкия общ знаменател. Интелигентността на Конър не е модерна и е твърде голяма, за да може да я скрие.
— О, не искам да я крие. Как ти е ухото, впрочем?
— Мисля да си направя снимка.
— Сериозно? Боли ли?
— Има нещо вътре…
— Нещо вътре? — Тя го пипна по ухото. — Сигурно е пъпка.
— Знам какво е.
— Стига, Дан, не съм ти враг.
Кейтлин направи кафе, наля и извади зърнената закуска на Конър. Синът им имаше свои идеи за хранене, повечето от тях доста умни — и доста ужасяващи. Беше вегетарианец, освен в случаите, когато Дан правеше пържоли. Тогава беше навъсен, но ненаситен месоядец.
А Дан нямаше рак на ухото, нали?
Конър дойде и си наля кафе. Кейтлин изчака да види дали ще добави мляко. Сложи само капка.
— Яйца? — попита тя, докато слагаше тигана на печката.
— Не — заяви Конър. — Вече никакви яйца, месо, мляко и алкохол.
— Ти не пиеш — каза Дан — Надявам се де.
— Имам предвид вино на вечеря.
— Виното е за душата, сине. Никой човек не е напълно истински без вино.
— На другите деца не им дават вино.
— И затова след няколко години ще се отровят с алкохол, като идат в колежа. Знаеш ли, че подобно ненаситно пиянство не съществува в Европа, но е нещо нормално тук и във Великобритания? Какво ти говори това — че децата трябва да опознаят виното отрано, да свикнат с него. Затова ще продължаваш да пиеш по чаша вино на вечеря — и точка.
— Харесвам иронията в тази ситуация. Повечето деца биха направили всичко, за да отпият дори една малка глътка, но понеже аз не искам, ми се налага насила.
— Е, на тебе ти давам чаша. Една чаша. И тя е задължителна.
— Сега ли ще ме набиеш, или ще го оставиш за по-късно? Защото няма да пия вино.
Дан въздъхна.
— Трябва да отида до поликлиниката да ми отрежат ухото. Ще приключим разговора, като се върна. — Той вдигна кутията със зърнена храна. — Оставил си я отворена в килера. Яйцата на хлебарките подходящи ли са за вегетарианец?
Конър взе кутията и си сипа от нея.
— Щирът е едно от малкото двусемеделни растения, което фотосинтезира директно в четиривъглехидратно съединение.
— Аха. Значи причината да не ядеш нищо друго освен ужасно изглеждащи бучки намери обяснение. Искаш четиривъглехидратно съединение.
— Всъщност искам протеина и лизина без месото, освен това приемам първокачествена липидна фракция. Имам нива на холестерол на дванадесетгодишен.
— Ти си на единайсет.
— Това беше шега, татко.
— О, да де.
Кейтлин сложи яйца на Дан и на себе си и седна.
— Мога ли да знам причината за вегетарианската диета?
— Пришълците.
Настъпи продължителна тишина.
— Искаш да ме ядосаш ли?
— Ям само чиста храна, защото кварталът ни е в ситуация на близка среща с извънземните, близък сблъсък, а яденето на животни отключва реакцията на страх, която почувствах нощес. Не искам да се страхувам от никакви пришълци. Искам да се изправя срещу тях.
— О, Господи! — въздъхна Кейтлин — Дан…
— Не-не. Разбирам кога се опитват да ме подразнят. Няма проблем, Кейтлин. — Наблюдаваше как Конър рови в закуската си и докато го наблюдаваше, усети как се разгневява все повече. Конър наистина се опитваше да го дразни, нямаше съмнение — беше много умел в това. Довчера той беше довереник и баща изповедник. А днес отново беше врагът. Ухото адски го болеше и честно казано, точно сега въобще нямаше нужда от разправии.