— Знаем какво представлява и къде се намира, но извличането му е съвсем друг въпрос — заяви Майк и погледна Джон Ворона, основния акционер в редица компании, които съществуваха благодарение на технологията на сивите. Една от тези компании, „Фотоник Рисърч“, копаеше от години в същите мини в Южен Кетскилс, които ползваха сивите, добиваше желязо в шахти в непосредствено съседство с техните, но не можеше да извлече повече от няколко молекули гравитит.
— Няма да спасяваме човешката раса с гравитит — каза Джон. — Можем да извличаме желязото и да го режем атом по атом, но намираме само един атом гравитит на всеки триста милиарда атома желязо. Сивите сигурно имат по-ефективна технология, иначе досега да са изтощили всички залежи от желязо на планетата, за да получат шепа субстанция с отрицателна гравитация.
Чарлз се обърна към Майк.
— Полковник, ако обичате, да преминем към въпроса за сигурността.
Майк се опита да си внуши, че не е изплашен, но определено беше — чувстваше се като ученик, който всеки момент ще си изяде боя.
— Имаме потенциална криза, която се нуждае от светкавичната ни реакция.
— Да не би Адам да е болен?
Боб беше поразен от домашна плесен. Това беше причината да държат Адам в изключително суха и чиста обстановка. Всички бяха ужасени да не загубят последния пленен сив.
— Не, слава богу! Но може да си имаме големи неприятности.
Джон Ворона въздъхна. Не беше търпелив човек и Майк можеше да предусети приближаващото избухване. Затова продължи по-бързо:
— Получихме информация за много необичайна операция от страна на сивите. Съжалявам, че трябва да го кажа, но е изключително застрашителна. Триадата, която работи в Пенсилвания и нагоре до Канада, е излязла от определените си граници и е извършила похищение в едно университетско градче в Кентъки.
— Хм — каза Тод. — Започва да става интересно.
— Като цяло, пристигането на сивите през две хиляди и дванайсета няма да е твърде закъсняло, защото ще разполагат с начин да спасят човечеството от екологичната катастрофа. Работили са над това няколко хиляди години. И сега, господа, ще го използват срещу нас.
Това предизвика пълна тишина. Присъстващите бяха разчитали идващата катастрофа да освободи техния внимателно подбран фрагмент от човечеството от сивите. Никой не харесваше идеята за бедствието, което бяха убедени, че ще настъпи. Но се страхуваха от робството повече и благодаряха на късмета си и може би на Вог, че сивите ще пристигнат твърде късно.
— Продължавай — изръмжа Джон Ворона.
— Значи така — продължи Майк. — От известно време знаем, въз основа на извършените похищения, че сивите се интересуват по-специално от деца.
— Защото са малки, лесни за контролиране и богати на емоции — каза Джон. — Лесно се хранят от тях — добави с тон, изпълнен с презрение. Всички тук изпитваха неистова ненавист към сивите.
— Това не обяснява причината, а нашият проблем винаги е било нейното установяване. Сивите успяват да предвидят решенията ни. Винаги са десет крачки пред нас.
Джон затръшна куфарчето си, което лежеше отворено на масата.
— Достатъчно. Да се прибираме. Да последваме Форестал през проклетия прозорец.
— Твърде съм стар, за да скачам през прозорци — каза Чарлз. — Майк, довърши изказването си. Какъв е проблемът и какво искаш от нас?
— Почакайте — намеси се Тим, — ами програмата за линейните усилвателни оръжия? Ще имаме осемдесет до две хиляди и дванайсета. По този начин ще можем да осигурим унищожението на по-голямата част от човечеството. Той въздъхна. — Бог да ни опази. Не бих искал да се стига дотам.
— Мислиш ли, че сивите ще стоят със скръстени ръце и ще ни позволят да убиваме добитъка им?
— Не са закачали прототипа на линейния усилвател.
— Защото е само едно малко оръжие — каза Чарлз. — Няма потенциала да обърка плановете им.
Майк продължи:
— Сивите са замислили много изобретателен план. Очевидно са успели да селекционират дете, толкова умно, че да може да управлява и използва натрупаното от тях познание.
Ворона поклати глава.
— Има ли някакъв проблем, Джон?
— Значи са подготвяли това от самото начало?
— Аз го разкрих едва тази сутрин.
— Майк, ние ги познаваме от петдесет проклети години, а ти си разбрал едва днес?
— Виж, нека не говорим за мен.