— Напротив, искам да говоря тъкмо за теб! Два проклети дни не са достатъчно добър резултат!
— Задръж за малко!
— Ти задръж! И слушай. Защото това е спешно. Цялата ни проклета програма е в опасност, Майк. Свободата на човешкия вид.
— Защото някой не си е свършил работата — добави Алекс.
— Стига толкова — каза меко Чарлз. — Продължавай, Майк.
— Моите очаквания са, че те ще му прикачат нещо, което ще го свърже с колективното им съзнание.
— Имплантите не създават демони.
— В този случай ще го направят. Интелигентността на това дете ще му даде способност да използва в пъти по-огромни количества информация, отколкото нормално човешко същество.
Настъпи тишина. Уилкис наблюдаваше всички, докато разсъждаваха върху чутото и се опитваха да осмислят значението му.
— Господа — каза той, — ако това дете оцелее, човечеството също ще оцелее. Когато през две хиляди и дванайсета сивите се появят, вечерята им ще е сервирана.
— Вижте — обади се Тим Гринфийлд с гърления си глас, — абсолютно ли сме убедени, че идването им е лошо за нас?
— Не можем сериозно да обсъждаме въпрос, чийто отговор ще ни се изясни, когато е твърде късно за действие. За добро или за зло, не можем да поемем риска.
— Защо не се обърнем към детето, да го привлечем на наша страна? — попита Тод.
— Когато се обръщаме към него, се обръщаме към сивите — процеди Майк злобно.
— Тогава очисти детето — каза Чарлз. — Не би трябвало да е трудно, не и за професионалист като теб.
— Трябва ли да ви напомням, че всеки живот, който съм отнел заради проклетата операция, е бил отнет по заповед.
— Повтарям: убий детето.
— Затова съм тук.
Джон Ворона тресна с ръка по масата.
— Не ти трябва нашето разрешение! За Бога, Майк, тази среща е загуба на време. Убий проклетото дете!
— Джон, мътните да те вземат, ще ми дадеш ли шанс да се изкажа!
Ворона му хвърли гневен поглед.
Майк продължи:
— Проблемът ми е, че сивите не са сами в защитаването на това дете. Те са спечелили подкрепата на някои хора от нашата организация, които явно са попаднали под техен контрол.
Измъкна айпода си от куфарчето, включи малкия микрофон и пусна записа на разговора, провел се на Лост Ейнджъл Роуд.
— Жалко — каза Джон. — Те са достойни мъже, всеки от тях.
— И за мен е неприятно — прекъсна го Майк, — освен това мога да видя защо са направили този избор. Много хора ще бъдат погубени, ако се осъществи нашият план.
— Нямаш напредък в откриването на детето, предполагам.
— Не, Джон, но имам описание, получено от Адам тази сутрин. И без съмнение ще намеря момче, което отговаря на него, но ще убия погрешната жертва.
Тод се намеси:
— Освен ако не ти е дал описание на действителното дете с надеждата, че ще го приемеш за погрешно.
— Убий всички деца — взе решение Джон. — Но какво, по дяволите, да правим с Луис Крю, Роб и доктор Симпсън?
— Елементарно — каза Тими Гринфийлд. — Ще ги замесим с тероризма и ще ги пратим в Саудитска Арабия. Това ще приключи случая.
— Също така ще докара ЦРУ, военновъздушните следователи и ФБР, без да споменаваме саудитците. Имаме нужда от самолетна катастрофа, автомобилна злополука, опит за обир, завършил фатално, хубав инфаркт, нещо такова — изброи Чарлз. — Имаш на разположение година, за да ги очистиш. Не бързаме за никъде. — Той погледна Майк. — Избери начина, който сметнеш за най-добър.
— Детето е неотложният ни проблем и моля ви, нека да повторя: сивите го защитават…
— … както и нашите приятели от Лост Ейнджъл Роуд, не забравяй това, Майк.
— Господа — намеси се Тим, — извини ме, Чарлз, но мисля, че прекалявате със страха. Имаме години, за да се справим с това дете, и…
— Нямаме години: — възрази Майк. — Моля те, освободи се от това заблуждение.
— Съжалявам, Майк, но имаме време до две хиляди и дванайсета.
— Напротив, никакво време нямаме! По дяволите! Нека ти изясня как стоят нещата. В момента, в който приобщят детето или му сложат паразит, или както искаш си го представи, то ще стане неуязвимо.
— О, я стига!
— Прекарал съм последните петнайсет години от кариерата си в борба с Боб и Адам и предупреждавам, че ако оставим това дете да съществува дори ден, ние сме загубени. Те печелят. Няма да можем да му направим нищо. Винаги ще ни надхитрява. За Бога, той ще е по-умен, отколкото са те.