Шибаната кучка беше загубила АДАМ!
Глава 14
Дан се беше прибрал вмирисан на бъчва, пиян и опиянен от всички невероятни неща, беше влетял в дневната и си беше пуснал „Одата на радостта“ — и я пускаше отново и отново, все по-силно. Лежеше в тъмното, на пода, като огромна прокъсана парцалена кукла. Кейтлин искаше да го прегърне, да го приласкае майчински. Майка му била почти безразлична към малкото си момче и Кейтлин усещаше, че Дан има нужда от окуражаващата й подкрепа точно в този миг.
Беше й ясно какво се е случило: Марси Котън беше опропастила шансовете за назначението му. Беше уплашена, трябваше да го признае, защото не можеха да останат тук само с нейната заплата. Така че това, което щеше да се случи, беше да се сринат от тази академична скала в смесицата от малки, съвсем незначителни колежи и непрестижни училища и да прекарат остатъка от живота си едва свързвайки двата края.
Погледна часовника. Осем и двайсет. Влезе в дневната и включи лампата.
— Недей!
— Дан, лежиш тук от часове.
— Моля те, остави ме на мира!
— Няма, Дан.
Той не каза нищо.
Кейтлин продължи:
— След малко Конър ще се прибере и искам тримата да седнем заедно и да обсъдим ситуацията като семейство. — Наложи й се да надвиква музиката. — Дай да изключим това.
Отиде до уредбата и натисна бутона.
— Стига толкова.
Дан се надигна от пода и отиде до барчето.
— Я да видим какво има тук… Уф!
Измъкна прашасала бутилка ментовка — жена му я беше пропуснала. Ментовката бе останала от някакво далечно лятно празненство, когато поливаха с ликьора топките сладолед. Иначе Кейтлин беше изнесла другото пиене в гаража.
— Недей да пиеш. Вониш на бърбън. Надявам се, че не си ходил в „Пийп“?
„Пийп Ин“ беше вертепът на кампуса и един преподавател със сигурност не биваше да се напива там.
— Точно това направих. Пих точно там, с абсурдната идея, че мога да се напия, преди да се мръкне.
— Дан, ще се справим. Все ще ни се случи и нещо хубаво.
Той я изгледа, сякаш се е побъркала, и бавно поклати глава. После оголи зъби и избухна в тих, агонизиращ смях.
— Марси Котън ми обеща назначение.
Кейтлин се хвърли на врата му.
— Значи си успял!
Той кимна.
— Е, прощавам ти, че си се напил. Марси ли ти го каза? Наистина ли ти го каза?
Той кимна.
— Ще получиш одобрението й за назначението! О, Боже!
Дан се взираше в нея с празни очи, долната му устна беше увиснала — изражение, което разкриваше, че това не е цялата история.
— Ако трябва да бъда наказан, как би постъпила?
— Що за странен въпрос?
— Ако съм… направил нещо лошо?
— Какво да си направил? Получил си назначение. Това едва ли е повод за наказание. Марси сигурна ли е?
— О, да. — Той затвори очи и поклати глава.
В този миг Кейтлин осъзна какво се опитва да й каже — че между него и Марси Котън се е случило нещо. Не, не беше възможно. Да легне с Марси, за да го назначат?!
— Дан, какво искаш да кажеш? Не те разбирам.
— Разбираш ме.
— Не те е срам!
Входната врата се отвори и Конър се провикна:
— Ей, прибрах се.
А Дан каза:
— Съжалявам, скъпа, наистина съжалявам.
Конър влетя вътре.
— Здравей, мамо, здравей, тате. Току-що станах свидетел на изумително видеоредактиране. Келтънови имат невероятен запис и ще го донесат, Поли и техните също ще дойдат и може да…
Спря и ги изгледа.
— Ей, какво ви е?
Кейтлин вдиша дълбоко, мъчеше се да потисне гнева и болката, които бушуваха в нея.
— Мамо?
— Слез долу, ако обичаш.
— Ама те ще донесат видеозаписа на НЛО. Всички ще дойдат да го гледат на широкоекранния телевизор.
Точно сега съвсем не й беше до сбирки, но нямаше как да я избегне.
— Слез долу, а като дойдат, ще направим пуканки.
— Защо говориш така?
Кейтлин почти го избута по стълбите и затвори вратата. После се върна при Дан — той се беше свлякъл на дивана и бе скрил лицето си в шепи.
— Глупак такъв — тихо каза тя.