— Удари ме.
— Дан, не си падам по физическата разправа. Но това, което държа да направиш, е да се качиш горе, да си събереш нещата и да си разкараш проклетия задник от къщи. — Направи реверанс. — Ако обичаш.
— Не знам какво стана. Не знам как да го обясня.
— Спал си с нея, за да получиш назначението.
— Не.
— Това е ужасно. И още по-отвратителното е, че си го признаваш. Какво стана с теб? Как се превърна в този пиян пелтечещ нещастник, който виждам пред мен! Със сигурност не съм се омъжила за него.
— Прости ми, моля ти се.
— Ха, колко е лесно! Напиваш се, плачеш и какво става — аз те подритвам, навиквам те и нарушаването на свещения обет е забравено? И ако смяташ да ходиш да преспиваш с нея в предобедите отсега нататък, тогава какво ми остава на мен? Да се преструвам пред всички в този жалък аквариум и да страдам от моя — каква е думата? — позор, предполагам. Да, от моя позор.
— Направи ме… уязвим. По някакъв начин ми повлия.
— Кое?
— Инцидентът!
— Значи става нещо странно и заради това отиваш да чукаш Марси Котън?
Дан поклати глава.
— Накара ме… да я желая. Не знам защо и как, но точно така стана. Двете неща са свързани.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите?
— Не знам.
— Дан, аз страдам заради насилието в семейството ми, а ти заради пренебрегването в твоето, и, Дан, никой не може да ни излекува, затова сме заедно. Но ти, ти отне нещо от връзката ни, и то е съществено, защото доверието има по-неотменима стойност за хората с предадено детство.
— Не беше заради назначението. Беше… — Разтърси глава. — О, мила… беше сякаш някакъв демон долетя и ни обви в огън. Бях толкова уморен, изненадан и облекчен — и внезапно се намерих в ръцете й.
— Не ми споменавай за това! За Бога, Дани, имай малко милост!
Той потъна още по-дълбоко в дивана, беше уморен, съсипан, съвсем различен от борбения и силен съпруг, когото тя обожаваше. Когото беше обожавала. Изглеждаше като човек, станал жертва на вампир, със сенки под очите и посивяла кожа.
Стомахът й се беше свил на топка от страх, кожата й беше толкова студена, че тя потрепери. Това беше нейната опора, този брак, заради искреността и богатата чувственост на любовта. Но как можеше да му позволи да я докосне сега? Как би могла да го понесе?
— Мамо, какво става?
— Конър…
— Явно има нещо и искам да знам.
— Конър, моля те…
Момчето влезе при тях.
— Карате се и искам да знам защо.
На верандата се появиха фигури — от тъмното, с фенерчета в ръце, светлините подскачаха.
Конър се спусна към вратата.
— Това е възможност за мен, не я проваляйте!
Дан се изправи, понечи да целуне Кейтлин по бузата, но предвидливо размисли и отиде да поздрави Келтънови.
— Трябва да видите това — заяви Джон въодушевено. — Наистина е удивително странно.
— Не е каквото изглежда — каза Дан. — Обяснимо е, повярвайте ми.
— Не, татко, не е — възрази Конър. — Точно там е цялата работа.
Дан отиде до кухнята и се обади по телефона. Крис вдигна на третото иззвъняване.
— Да не те събудих в девет и петнайсет?
— Бяхме навън с телескопа. Вечерта е ясна и съзвездието Рак се вижда добре.
— Като говорим за съзвездия, Келтънови дойдоха с касета с вероятно най-интересния запис от онази шега.
— Шега?
— Случката с пламтящия балон.
— Това може да са исторически кадри.
— Как по-точно?
— Виждаш някого в полето. А после го няма. Мисля, че беше пришълец.
Наистина беше видял някого. Това беше допълнителен аргумент в подкрепа на теорията му за шегата, но можеха да обсъдят това по-късно.
— Донеси нещо за пиене. Жена ми е опразнила бара.
Затвори телефона и се върна в дневната — всички бяха насядали пред телевизора.
— Събираме се около лагерния огън — рече той, — виждаме фигури в искрите. Така се раждат митовете. — Седна и добави: — Джефърсови ще пристигнат след малко.
Поли Уорнър дойде от кухнята, следван от родителите си, а след това и от Крис и Нанси.
— Сивите са! — почти викна Конър. — Провеждат операция тук, в Бел.
— Щом казваш — съгласи се Поли.
Тери се обади:
— Разполагаме с видеозапис без обяснение.