— Орязан много внимателно, сигурен съм.
— Всъщност не — възрази Джон раздразнено. — Тук е всичко заснето. Нищо не е рязано. Изтривано всъщност. Защо да изтривам нещо?
— Копирахме го на дивиди — каза Тери, докато слагаше блестящия диск в плейъра — Сега ще видите всичко заснето.
Плейърът погълна диска. Последва тъмнина, после серия проблясвания.
— Страхотен запис, няма що — изсумтя Дан.
— Чакай малко — каза Джон.
Чу се тежко дишане, после трополене.
— Това сме ние, докато тичаме — обясни Конър.
— Ти беше ли там?
— Беше — каза Дан на Поли.
Още един проблясък, после замъгляване. Дан започна да си мисли, че няма никакви сериозни кадри… и внезапно екранът се изпълни със светлина. И с писъци — толкова ужасяващи и пронизителни, колкото в момента, когато се беше случило. Настъпи мълчание. Поли се премести по-близо до Конър и Дан отбеляза това със задоволство. Чу се как крещи, после видя себе си И Конър в светлината на нещото.
— Конър, наистина си бил точно там! — прошепна Поли.
Това беше най-зловещото нещо, което Дан беше виждал. Открояваха се две бледи линии — едната минаваше по дължината на обекта, а другата — през центъра му. Зад нещото имаше някакво движение в светлината, сякаш нещо се издигаше от пролука, скривана от корпуса на обекта.
— Ето го виновника ви — обади се той. — Нанси, подготви се да разпознаеш студента, който има нужда от превъзпитаване.
Обектът се издигна малко и светлината му затрептя.
Женският глас, който крещеше, млъкна, после се извиси и студен ужас прониза Дан — разтърсващо и неочаквано като гръм от ясно небе.
— Господи! — прошепна той.
— Какво? Какво има, Дан?
— Не пропускайте това — посъветва ги Джимбо.
Със сияен проблясък в рамките на един кадър обектът изчезна и остави изчезващия силует на фигура, едва различима в тъмното. Тя се завъртя, но всичко стана толкова бързо, че не можеше да се види почти нищо. Последва тишина, тъмнина.
— Сивите са — извика Конър и скочи. — Казах ти, Поли, сивите са!
— Да, прав си — съгласи се Поли. — Трябва да отида до тоалетната.
И излезе.
Дан едва чуваше какво говорят около него. Виеше му се свят. Защото бе разпознал Марси, беше почти сигурен. Но какво можеше да означава подобно нещо? Тя ли стоеше в дъното на шегата? Да не би да беше превъртяла? Това би могло да обясни странното съблазняване, може би дори да го оправдае в очите на Кейтлин… евентуално. Но тогава всичко щеше да е направо невероятна интрига.
Замисли се. Ами ако не беше шега? Ако Крис и Конър бяха прави и наистина имаше някаква аномалия? Може би и той, и Марси бяха пострадали от нея. Известно беше, че психологическата травма подтиква хората към сексуална активност. Имаше дори популярно име: „синдром на бойното поле“. Беше объркан и честно казано, уплашен. Искаше му се да не беше изпил толкова много алкохол в „Пийп“. Чувстваше се зле, главата му се пръскаше, а сега трябваше да размишлява над този странен и невъзможен вариант.
— Момчета, можете ли да пуснете забавено последната част?
Тери натисна няколко копчета на дистанционното и фигурата се появи отново, неподвижна, с гръб към камерата.
— Малко да оправя контраста… — промърмори Тери.
Сцената стана по-осветена, фигурата — по-ясна.
— Това балон ли е? — попита Кейтлин.
— Това е главата, мамо.
Докато Тери превърташе образа кадър по кадър, фигурата се обръщаше с кратки спазматични движения… лицето се видя в размазан полупрофил.
Възцари се пълна тишина. Картината беше неясна, но едно беше ясно на всички: това не беше дегизировка или надута играчка. Единственото видимо око беше черно и тясно, издължено, блестящо. И придаваше на създанието спиращ дъха заплашителен вид. Долната част на лицето беше сбръчкана, както може би би изглеждало лицето на някой много възрастен човек, лице на човек, дълбоко белязан от изпитанията на времето. Имаше едва загатната уста, почти само чертичка.
С още едно натискане на копчето се появи следващият кадър. На него устата беше леко разтворена, а впечатлението за изненада, което натрапваше, беше толкова наситено, че изглеждаше зловещо.
На следващия кадър фигурата беше изчезнала.
Дан осъзна, че опипва ухото си, и си спомни думите на Конър. О, небеса, ами ако беше вярно?