После помоли:
— Вземете ме с вас. — И си представи как се издига по коридор от такава светлина.
Бързото им въртене спря. Апартаментът изведнъж опустя. И тогава тя видя в съзнанието си колата на Майк — спираше пред входа на блока.
Те й помагаха! Тя изпразни ума си, доколкото можа.
Веднага видя сателитна снимка на малко градче, силна светлина в полето зад него. После образ на момче, не на това, което й беше показал Адам, на друго момче, и Адам стоеше зад него. После Адам пристъпи напред и влезе в момчето. За миг те се припокриваха, после детето отметна глава назад и на лицето му се изписа екстаз… или крещеше? Очите му засветиха като два фара, огън пламтеше в тях.
Видението се смени с образа на Майк, вече във фоайето — чакаше асансьора.
Лорън изпрати образ как той я прострелва в главата, което причини раздвижване, ново вихрено завъртане на гостите й.
Когато отвори очи, светът бе потънал в мъгла. После го видя да се върти под нея, сетне зърна небето, дълбоката зимна синева блестеше… чу оглушителен трясък и някаква сграда се устреми към нея.
Тя спря, до слуха й стигна шуртене на вода — и някакъв мъж седеше пред нея. Гледаше я, очите му щяха да изскочат.
— Какво… — почна мъжът.
Не беше в апартамента си, беше в мъжка тоалетна, в затворена кабинка, лице в лице с мъж, седнал на тоалетната чиния.
— Махай се — изсъска мъжът.
— Извинете…
Лорън отвори кабинката и излезе от мъжката тоалетна колкото се може по-бързо. Зад себе си чу ругатните му:
— Какво става бе, мамината му? По дяволите! Хей!
Намираше се на Грейхаунд Стейшън. „Благодаря ви — каза наум. — Благодаря ви от все сърце.“
Изтича до билетното гише, купи билет за двайсет и два и петдесет в брой и веднага се качи на чакащия автобус. Прозорците бяха затъмнени, което беше хубаво. Вече имаше доста пътници, което я накара да се почувства в по-голяма безопасност — стига мъжът в мъжката тоалетна да не пътуваше също към Дейтън, разбира се.
Бяха я спасили — тези странни свирепи малки създания, единствените сиви, които беше зървала освен Адам. Бяха я чакали, за да я спасят.
Беше просто невероятно. Същества от друг свят бяха свързани с нея и й осигуряваха безопасност. Наистина започваше да се чувства по-добре, още повече че спасителите й бяха неуязвими за Майк Уилкис.
Бяха я взели в един от летателните си апарати, това трябваше да се е случило. Приличаше на летене и беше толкова невероятно прекрасно… а и бяха спасили живота й. Започна да плаче и да се смее едновременно.
Когато отвори очи, видя възрастен мъж.
— Как го направи?
— Моля?!
— Как влезе в клозета при мен?
Тя се сети кой е. Наоколо обаче имаше и други пътници.
— Господине, моля ви…
— Не, ти се появи в клозета. От нищото! Появи се в клозета!!!
— Не знам за какво говорите — продължи да отрича Лорън.
Шофьорът се приближи към тях.
— Господине, или седнете някъде, или слезте от автобуса.
— Аз си клечах на чинията и внезапно — бам. Как го направи?
Сивите очевидно не правеха разлика между женски и мъжки тоалетни. Бяха я оставили на място, откъдето можеше да се появи, без да предизвиква подозрение. Само че беше погрешното.
Шофьорът сложи възрастния мъж да седне на едно от предните места и го предупреди да не се връща в задната част на автобуса. Щеше да му се наложи някак да продължи да живее с видяното.
Автобусът потегли и тя се облегна назад и затвори очи, цялото й тяло се изпълни със сладостно облекчение.
— Ти ми помогна — прошепна. — Благодаря ти, че ми помота.
Една възрастна дама й се усмихна.
— И на мен ми помага — каза тя. — Господ помага на всички ни, не е ли прекрасно?
— Прекрасно е — съгласи се Лорън. — Наистина е прекрасно.
Имаше неколкостотин долара и щеше да ги използва, за да не проследят кредитната й карта. Колкото до вещите й, докато ситуацията не бъдеше овладяна, нямаше да припари до тях.
Ако Майк имаше зад гърба си подкрепата на военновъздушните сили, не би могла да избяга по никакъв начин. Така че това беше най-разумното действие. Щеше да се появи в Райт Пат и да се надява, че влиянието на Уилкис е ограничено.
Автобусът караше бързо, така че малко преди осем тя вече представяше пропуска си пред един от постовете на огромната база. Насочиха я към „Райт Патерсън Ин“ и тя нае стая. Вместо да губи време и да поема излишни рискове, веднага се свърза с отдела за вътрешни разследвания и докладва за опита на полковник Майк Уилкис за покушение. Съобщи местоположението си и добави, че е леко контузена вследствие на удар по лицето.