— Толкова си красив, когато се ядосваш — каза тя.
— Господи, сега пък снизхождение. Добре, нека договорим компромисен вариант. Аз поканих Поли. Той не отговори с да или не. Ако дойде, дойде.
— Защо го покани?
— Защото, майко, ако направиш диаграма на социалната конфигурация на класа ми, бързо ще откриеш, че Поли Уорнър е в центъра на всички приятелски кръгове и че всъщност няма да имам напредък с другите, ако първо не оправя отношенията си с него.
Кейтлин почти избухна в сълзи, като го чу да прилага гениалността си към толкова тривиален проблем като приемането му от група побойници с коефициент на интелигентност, съизмерим със стайната температура. Прегърна го. Момчето беше отпуснато като парцалена кукла — нито я прегърна, нито я отблъсна.
— Знаеш ли какво ще стане след няколко години, Конър? След няколко години Поли, който изглежда като малък боклукчийски камион, ще тича след момичета, без да има никакъв успех. А те ще се тълпят около теб. Ти си сладък, умен и приличаш на филмова звезда.
— Тогава ще си е тогава, сега си е сега. Та какво ще кажеш за компромисния вариант? Става ли?
Беше спечелил, разбира се. Със същия успех Кейтлин можеше да се обади на Уорнърови и да каже на Поли да не идва само за да разбере, че той не е имал никакво намерение да го прави.
Конър реши да използва същата техника за медитация, която му бяха препоръчали познавачите в интернет, и смяташе да изпрати към небето същите светлинни сигнали, както правеха те, по същото време — 3:33 сутринта. Един от тях в 70% от случаите успяваше да привика летателен апарат. Друг за последните две години не се беше провалял никога, а имаше стотици часове видеозаписи, включително на дълга тънкопръста ръка, с нокти, притиснати към прозорец. Конър беше помолил човека да качи файл на снимката с висока резолюция към личния му ефтипи сайт, където обикновено събираше дисертации и други неща, и го беше анализирал внимателно.
С помощта на консервативен екстраполационен алгоритъм успя да извлече отпечатъците от пръстите. Бяха абсолютно забележителни с едно свойство: завихрянията на папилите бяха напълно симетрични. Веднага си помисли, че ако машините имат пръсти, те ще изглеждат точно така. Образът не беше цифров трик, наистина присъстваше на ръката и освен това беше непротиворечив. Беше го мерил микрометър по микрометър. Беше реален отпечатък. Може би Келтънови бяха успели да запечатат първия донякъде ясен образ на сив — но този човек определено беше открил първия отпечатък.
Майка му и баща му си говореха тайно за сивите, както и за онази Марси Котън, която Конър беше разпознал от разменените помежду им загадъчни реплики като жената, която пищеше в нещото онази нощ. Независимо колко добре го криеха родителите му, дори от самите себе си, Конър забеляза, че случилото се ги е ужасило. И реши в никакъв случай да не им разкрива, че смята да призове сивите.
— Само още нещо — каза майка му и той веднага се подготви за поредното й малко изискване. — Искам да спите горе. Не искам да спите в мазето сами.
— Както кажеш — съгласи се Конър, за да отклони тази прищявка. — Обаче ще играем доста до късно.
— Не и долу. В никакъв случай.
Чу се трясък — Поли влезе през задната врата и я хлопна.
— Вали сняг — изкрещя той. — Утре ще се пързаляме! Освен това „Геймс Ънлимитид“ пуснаха „Гестапо Торчър Фест“.
Мина покрай Кейтлин и тръгна надолу по стълбите. Конър побърза да го последва.
Кейтлин отиде в дневната. Дан пак превърташе видеозаписа на момчетата на Келтън. Застопори размазания образ на хидроцефалното същество с очи на муха върху екрана.
— Не искам момчетата да спят в мазето — каза тя.
— Абсолютно си права.
— И махни това нещо, отвратително е! — Тя седна и Дан се премести по-близо до нея.
Преди дори да разбере какво става, Кейтлин се беше отдръпнала.
Той не повтори опита си. Вместо това посочи телевизора.
— Били са с мен през целия ми живот. Никога не съм имал пристъпи. Било е спомен, травматизиращ спомен. Трябва да разбереш това, Кейтлин.
Искаше й се да не беше повдигал този въпрос. Искаше й се да не болеше толкова много.
— Какво да разбера?
— За Марси! Цялата история е свързана с това.
— Стига глупости. Дан, ти си я чукал.
— Накарали са ни да го направим.
„Както — помисли си — мен и теб, скъпа моя любима и животно за разплод.“