— Поли, искаш ли този часовник? — Конър започна да го сваля.
— Ти просто не загряваш. Не ти искам часовника. Ако искаш другите да не те преследват и да не тормозят, трябва да спреш да се хвалиш и да се фукаш. Всички знаят, че си гений. Половината от децата в училище са гении. Може ти да си невероятен гений, не знам, но никой не обича да му завират в лицето колко превъзхождаш всички.
— Не те разбирам.
— Като по-предната нощ. Ти наистина се опита да влезеш във връзка с извънземните, дето мислеше, че са кацнали, и им говореше на английски и на френски. Всъщност е много тъпо, Конър.
— Изобщо не помислих затова.
— Е, опитай някакъв по-екзотичен език следващия път. Сигурен съм, че и него го говориш свободно. А сега, момченце, ако надвиеш Гестапо, ако го победиш, ще те призная за велик.
— Конър! — извика Кейтлин.
— След малко.
— Минава десет.
— Е, момченце, ще се оставим ли мама да ни сложи да си легнем?
— Не, не сме в твоята къща, момченце. Хайде. — Конър излезе под верандата — без да знае защо. Просто изведнъж усети нужда да излезе.
Поли дойде при него.
— Уха, как вали! — Заподскача, после загреба сняг с ръце. — Страшно е студено. Трябва да си вземем якетата.
Докато тичаха да се приберат, Конър насочи фенерчето нагоре. Включваше го и го загасяше. Както бе научил от интернет, променяше сигнала — три дълги примигвалия, три къси, две дълги, две къси. Лъчът разкри въртящ се хаос от танцуващи снежинки. Миришеше на пушек и на лед. Някъде на запад затрещя гръм. Конър продължи да подава сигнали, въпреки че до 3:33 имаше много време, въпреки че му се струваше безсмислено, въпреки че Поли сигурно беше прав и той беше сънувал цялата случка.
— Много си тъп, Конър! Ти наистина се опитваш да им пратиш сигнал. Вярваш, че съществуват.
— Млъкни.
Поли го замери със снежна топка.
Конър спря да предава. И в този миг около тях проблесна светлина. Не продължи дълго, но дойде отгоре.
— Господи! — възкликна Конър и отново започна да подава сигнали.
— Най-обикновена светкавица!
— Те са тук. — Конър погледна нагоре, снегът се сипеше по лицето му. — Приятели — прошепна, — слезте при нас.
Внезапно, без да издаде и звук, Поли побягна към къщата. После, някъде в далечината, Конър чу кучето на Келтънови, Манрико, да вие. Погледна към къщата на Келтънови… и видя в края на двора, сякаш току-що излезли от гората, три деца. С прекалено големи глави. Очите им бяха зловещи в отразената светлина от къщата.
— Поли — прошепна Конър. Но Поли се бе сврял под верандата, неподвижен като труп. — Поли.
После видя, че онези носят петромаксов фенер — светлината му блестеше в снега, оцветяваше го в трептящо оранжево.
— Мамо — извика той, но излезе само шепот. Мъчеше се да изкрещи: „Мааамсооо“, но думата остана в гърлото му.
Съществата тръгнаха през заснежената морава. Сякаш плаваха точно над земята, плаваха и трептяха.
Конър се ужаси: това, което виждаше, надминаваше всичките му представи. Обзе го студен, смразяващ страх, страх, толкова дълбок, че дори не вярваше, че може да съществува.
Побъркал ли се беше? Защо беше направил всичко това?
Мисълта, че това е някаква шега, изплува в ума му, но после ги чу — жужащ звук, като от гигантски мухи, звук, който беше наистина, наистина странен. Звук, който не принадлежеше на този свят. Съществата спряха в струящия, въртящ се сняг.
Фенерът изобщо не беше фенер, беше метален предмет с пламтящи дупки по него, и те по някакъв начин приличаха на очи, и на Конър му се струваше, че предметът също е жив. Тримата пришълци се приближиха, движеха се плавно и уверено, вече не плаваха и не потрепваха. Вече приличаха на вълци в снега… и очевидно идваха към него.
А после нещо докосна рамото му, толкова леко, сякаш беше кацнало врабче. Почти парализиран от страх, той извърна глава. Видя ръка — с пръсти, подобни на дълги тънки змии, с черни нокти.
Глава 18
Трябваше да побегне, трябваше да се махне оттук, но светът внезапно се изкриви, сякаш се огъна, пламтящото нещо се оказа досами лицето му и той се взираше в оранжевата светлина, изтъкана от милиони пламтящи нишки. Бяха просто конци светлина, но той не можеше да погледне настрани, трябваше да продължи да се взира.