Беше чел повечето статии на баща си за психическите заболявания, така че се надяваше това да не е ранен симптом на шизофрения, проклятието на твърде интелигентните. Въпреки че шизофренията може би беше за предпочитане пред наличието на извънземен уред за комуникация, имплантиран в гръдния му кош.
С Поли не спориха за спането на горния етаж. Нямаше начин някой от тях да припари отново близо до мазето тази нощ. Всъщност Конър обмисляше да предложи на Дан утре сутринта да го зазидат и изобщо да забравят за него.
След като си облякоха пижамите и си измиха зъбите, Поли каза:
— Извинявай, че не ти повярвах.
— За какво?
Поли го прегърна през раменете и приближи устни до ухото му.
— Извънземните! Видях ги. Видях всичко.
— Забрави, Поли.
— Да забравя? Луд ли си? Видях извънземни в двора ти — трима!
— Не знаем какво видяхме.
— Хайде стига де! Нали ти ги призова.
— Може да сме се заблудили.
— А ако не?
Млъкваха. Скоро Поли заспа. Конър се взираше в тъмнината, слушаше как снегът шепне по прозорците и се чудеше как в действителност е устроен светът.
Гласът се появи отново, много забързан, треперещ от нещо като страх и нещо, което странно защо прозвуча на Конър като благоговение: „Скоро ще разбереш“.
Глава 19
Чарлз Гън вървеше към президентското бомбоубежище на Ембаси Роу — то беше построено по време на Втората световна война, когато администрацията на Рузвелт беше обсъдила възможността Хитлер да разработи далекообхватен бомбардировач и да атакува Белия дом. Следващите администрации бяха продължили да го използват, а по време на Студената война беше добавен тунел, който да го свърже с Белия дом. Сега действаше като частна квартира, понастоящем по документи притежавана от подставеното лице Лари Принс, но всъщност под контрола на тайните служби.
Вратата се отвори автоматично. Млад мъж с черен костюм, с предавател в ухото и издутина, издаваща пистолет под якето му, отстъпи крачка назад и го пусна да мине през детектора за метал. Още един млад мъж се присъедини към тях и тримата продължиха безмълвно по коридора, после свиха надясно към богато украсения президентски кабинет.
Президентът все още не знаеше, но му предстоеше да осигури прикритието, което с малко късмет щеше да заблуди сивите да гледат в погрешната посока за източника на заплаха за детето им. Това спокойно можеше да доведе и до смъртта на президента, но за Чарлз подобно развитие на нещата не беше от съществено значение.
Държавният глава гледаше новините и прелистваше страниците на някаква реч.
— Здравей, Нийл — каза, без да вдига глава. — Изчакай минутка.
После, миг по-късно:
— Сядай.
— Всъщност съм Чарлз, сър — поясни Гън, докато сядаше.
На стените на кабинета имаше картини, избрани от Франклин Делано Рузвелт. Най-впечатляващата беше на Никола Пусен — „Свети Йоан в Патмос“. Чарлз беше наясно — също като Франклин Делано Рузвелт, — че геометрията на картината се базира на дата: 2012. Че тъкмо тази ще е годината на изпитанието, се знаеше от различните тайни общества, изградили западната цивилизация, от много време. Датата била предадена на масонските общества от древните египетски жреци, които я бяха узнали, използвайки последното ясно стъкло от старата и изгубена човешка цивилизация: прозорец, отворен в бъдещето. Това беше станало в Абидос в Египет и някои от другите неща, които бяха видели, бяха записани на колоните, които и до днес поддържаха храмовия покрив.
— Е — най-накрая попита президентът и вдигна глава, — как ще развалиш деня ми днес, Чарлз?
— Господин президент…
— Никога не идваш тук с добри новини. Всичките ти добри новини са тайна. Така че давай направо.
— Сивите действат срещу нас по мащабен и странен начин.
— Сивите действат странно? Сериозно? Направо съм потресен.
Чарлз беше обмислил лъжата внимателно.
— Сър, те ще направят нещо, с което да разкрият пред обществеността факта, че правителството е укривало тяхното присъствие цели шейсет години. Ще унищожат доверието към нас.
Президентът вдигна пръст.
— Именно. Опитват се да подкопаят правителството. Първо, обществото осъзнава, че те са истински. После хората започват да разказват за отвличанията си. Трето, разкрива се, че сме безпомощни. Ще последва хаос.