Замълча за миг, после продължи:
— И по някаква причина не можеш да овладееш ситуацията, поради което си тук. Първо ми кажи — защо е извън контрол. Второ — от какво имаш нужда.
— Не е извън контрол.
— Тогава защо си тук?
— Сър, трябва ми ТиАр. Искам да проуча областта, където се е разкрил техен обект.
— Имаш ТиАр-1.
— С него е Майк Уилкис. Разследва на място в момента, но има нужда от подкрепление.
— Добре, ще получиш ТиАр. Ще издам заповед да ти се даде достъп. Какво друго?
— Трябва да се убият някой хора. Веднага.
— Ами направи каквото трябва.
— Трябва да ви уведомя, че един от тях е господин Крю.
— О, мамка му!
— Именно. Нашият приятел от далечната планета всъщност не е наш приятел.
— Той… Какво е направил?
— Подкрепя сивите.
— По-нататък?
— Имам нужда от още нещо.
— Явно искаш да ме довършиш.
Чарлз се усмихна.
— Не искам да ви довършвам. Искам да ударите Уилтън, Кентъки, със земетресение. Достатъчно, за да предизвика суматоха и да срине колежа там.
Президентът го гледа мълчаливо доста дълго, после попита:
— Защо?
— Имаме нужда от отвличане на вниманието, за да се оправим с всички важни обекти. Трябва да изглежда като случайност. Всички там са присъствали на случая, когато сивите са се разкрили.
— Разбирам. — Президентът се взря в бюрото си. Този път тишината продължи по-дълго. Когато заговори, гласът му беше изпълнен с болка.
— Знаеш ли, струва ти се, че денят, в който прекрачиш прага на Белия дом като президент, е най-хубавият в живота ти. Президент на Съединените американски щати — леле! После откриваш тайните и прекарваш остатъка от живота си в съжаление.
— Господин президент, това ще е много ограничен удар. Няма да активира никакви разломни линии, нищо подобно. Ще причини сериозна суматоха и няколко смъртни случая, няма как без това. Обаче ще ни осигури прикритие, за да стерилизираме зоната. Ще конфискуваме оригиналния видеозапис и ще отстраним очевидците. Вече пуснахме в ход хора, които да накарат един професор по физика, който е видял нещото, да го отрече. Хората ни от медиите ще го разпространят навсякъде. Но смъртта и разрушенията ще са минимално необходимите, уверявам ви. И аз се чувствам по същия начин като вас, когато става въпрос за американски граждани.
— Уверяваш ме, че това няма да предизвика повече от минимално необходимите щети?
— Точно така. Ударът ще е много прецизно ограничен. Ще използваме ТиАр, за да насочваме сеизмологичните импулси от самото място.
— А сивите няма ли да се противопоставят? Имам поне една част от тялото си, с която със сигурност не ми се иска да се разделям.
— Сър, повтарям: няма да възникнат подозрения. Те няма да съумеят да свържат нещата по този начин.
— Ще разгърна линейния импулсен усилвател тогава.
— Благодаря, сър. Ще ви съобщя кога ще ми потрябва да стреля.
Един Бог знаеше какво ще направят сивите с президента, след като избълваше линеен импулс, който да разруши целия център на Съединените американски щати и да разтури всичките им планове. Чарлз беше сигурен, че ще стои далеч от този глупак, след като натиснеше спусъка.
— Давам официална вечеря след час. Трябва да се прибера и да си облека официалния костюм, за да се видя с премиера на Тайланд, чието име никога няма да успея да се науча да произнасям — пак е дошъл да се оплаква от нещо.
И стана. Разговорът беше приключил.
Майк Уилкис лежеше в стаята в мотела и се опитваше да прави всичко друго освен да се тревожи за предстоящите дни. Имаше трудна и сложна задача и ако сивите го откриеха, щеше да се превърне в нещо по-лошо от парче месо. През годините бяха откривали тела на нападани от сивите, повечето летци, които се бяха приближавали твърде близо през ранните дни, когато Труман все още се опитваше да ги смъкне от небето.
Устните им бяха изрязани, очите и езиците им изтръгнати, гениталиите — откъснати. Обикновено в дробовете им имаше морска вода, независимо къде бяха откривани телата. Сивите ги нарязваха, удавяха ги и ги оставяха като предупреждение. На сивите обаче определено можеше да се попречи, а точно това, което замисляше, със сигурност можеше да свърши работа.