Когато някой от хилядите разузнавачи късметлии тук, на Земята, вкусеше човешка мечта или оближеше страданието на душата на затворник, или плуваше в сладкото море от откривателство, което витаеше около детето, всички милиарди потръпваха от радост и всички копнееха самите те да изпитват чувства като тези някой ден.
Затова, когато стана ясно, че особено опасен сателит сменя орбитата си, за да застане на двадесет и пет хиляди мили над главата на Конър, всички сиви се разтрепериха от притеснение. Те знаеха точно как работи този сателит, бяха свидетели на построяването му. Стига да поискаха, можеха да конструират подобен инструмент, основан на много по-елегантни принципи, и с него да разрушат планетата.
Нямаше да го направят, разбира се, не и с безценната Земя, не и със скъпоценния човек. Знаеха, че трябва да има някакъв начин да възкресят душите си. Да възвърнат смисъла в живота си. Заключена някъде дълбоко в човешкия геном се криеше тайната на човешката жизненост. Конър щеше да открие тази искра и да намери начин да я предаде на сивите.
Поне такава беше мечтата. Но ако това зловещо оръжие бъдеше използвано срещу него, може би този сън щеше да приключи.
Кошерът нареди на една триада да следи мислите на президента. Откакто през 1947 Хари Труман беше наредил на самолетите си да обстрелват сивите, всички президенти бяха имплантирани като предпазна мярка. Това правеше съзнанието им лесно за подслушване, като в резултат най-интимните им фантазии, желания и действия ставаха част от огромното публично забавление, което сивите бяха създали за себе си посредством имплантирането.
Това беше една от основните причини да отвличат човешки същества — за да могат да им се наслаждават от разстояние. По този начин някои от най-странните и най-ярките личности, тези с най-живо въображение — обикновено дълбоко скрити — бяха в действителност някои от най-известните създания във вселената.
Президентът беше възхитителен извор на сексуални приумици и силни и изобретателни желания. Мисловният му процес беше по-обикновен. Освен че беше сексапилен, той беше също така и решителен.
Като се вслушваха в течащия шепот от думи, наблюдаваха в собствените си умове трептящата маса от цветове, въображаемите части от човешки тела — най-вече дълги женски крака и едри бели гърди — и чуваха ниските гърлени стонове, изпълнени с желание, които бяха мисленият „глас“ на подсъзнанието му, те разбраха, че той се чувства неловко относно носещото смърт изискване на Чарлз Гън. Но щеше ли да му откаже? За това не можеха да са сигурни. Контролът върху съзнанието не беше надеждно средство. Освен това сивите не обичаха да се намесват в решенията на човешката воля. Те бяха пречупили собствените си независими духове при създаването на своя Кошер — колективния им разум. Нямаше да пречупят и човешката независимост с употребата на излишни средства като това.
Но този единствен път това беше наложително. Сивите започнаха да се съсредоточават върху съзнанието на президента, да го докосват с образи на страданието, което щеше да причини линейният импулсен усилвател.
Докато колективното съзнание на сивите се съсредоточаваше върху действията на президента — Чарлз беше предвидил, че това ще прикове вниманието им, — те пропуснаха да забележат зараждащата се в Уилтън криза и съответно да осъзнаят колко сериозна е опасността от нея… и смъртта на Конър започна да се приближава все по-бързо и по-бързо. Фаталните часове отминаваха.
Глава 22
Роб Лангфорд затвори телефона и се обърна към Лорън.
— Имаме заповеди. Първо трябва да приемем, че полковник Уилкис е в областта, второ, че със сигурност е тук, за да убие детето. Трябва да защитим детето на всяка цена и да се погрижим за Уилкис по съответния начин.
— Което означава?
— Да го намерим и да го убием.
— Задръж за момент. Тези заповеди писмени ли са?
— Не.
— Не бива да го убиваме. Имам предвид, ако нямаме наистина легитимна писмена заповед, ще прекрачим чертата.
— Аз ще се оправя с Уилкис. Ти се съсредоточи върху детето. Ще си сложим униформите — всъщност само аз — и ще направим официално посещение. Ще потърсим съдействие от родителите.
— Колко пред нас е Майк? Имаме ли представа?
— Никаква.
— Ами ако тези хора не харесват военновъздушните сили?