Выбрать главу

— Но те са разпитвали за НЛО — намеси се Дан, — така че какво значение има?

— О, не, те изобщо не споменаха НЛО. Разбира се, че не. Те не постъпват по този начин. Разпитваха дали в колежа има надарени деца — уж за някаква програма на военновъздушните сили.

Кейтлин не можа да се сдържи и се засмя. Крис я изгледа ядосано и тя млъкна.

— Достатъчно ми се смяха — каза Крис тихо. — Работата е сериозна.

— Те всъщност не споменаха НЛО, така ли?

— Да, Кейтлин, изобщо не споменаха за НЛО.

Телефонът иззвъня, Кейтлин взе слушалката и отиде в кухнята.

— Здравей, Нанси.

— Много вали. Няма да дойда. Той разказа ли ви?

— Мисли, че военновъздушните сили се интересуват от Конър заради НЛО-то. Много е изнервен.

Не каза, че според нея е започнал да превърта — все пак Нанси имаше бебе. Пък и Крис най-вероятно щеше да се оправи до сутринта. Държеше се странно всеки път, когато на някой от сайтовете на уфоманиаците се появеше голям доклад за НЛО — а проверяваше сайтовете всеки ден.

— Истината е, че военновъздушните сили търсят гении за някаква тяхна програма — каза Нанси. — Версията на Крис е, че тайно разследват НЛО.

— Е, радвам се, че им е казал за Конър. Може да му дадат стипендия.

— Не бързай, Кейтлин, Това е някаква военна програма. На твое място първо бих проверила за какво точно става дума.

Кейтлин нямаше нищо против военните. Но пък, от друга страна, щеше да защити Конър от всякакво чуждо вмешателство.

— Разбира се — потвърди тя.

— Между другото, Крис пие ли?

— Не, не поиска, а и аз не му предложих. Дан се беше отрязал в „Пийп“ онзи ден и скрих всичкия алкохол в гаража.

— Заради историята с Марси ли? Да, чух за това.

Господи, колко малък свят и колко много клюкари!

— Имаш предвид, че получи постоянното назначение ли?

Последва миг тишина, после Нанси каза:

— Честито между другото.

— Ще отложим празненството, докато не получим официално потвърждение. Искаш ли да пратя твоя да се прибира?

— Да, моля те. Преди да са дошли извънземните.

Кейтлин се върна в дневната. Дан и Крис се гледаха като опечалени на погребение.

— Нанси се обади, Крис. Каза да се прибираш.

— Кейтлин — каза Дан. — Аз съм това, което се нарича „похищаван“. И ти също.

Тя седна.

— Пак ли? Виж, Дан, това са глупости. Никой не е бил похищаван от извънземни, защото няма извънземни, поне не тук и сега. Признавам, че записът е странен, но ние не сме замесени по никакъв начин.

На вратата се позвъни — и кой знае защо, я побиха тръпки. Възцари се тишина. Дан стана да отвори.

Кейтлин го изпревари.

— Аз ще отворя.

И отвори.

На четвърт миля оттам Майк Уилкис клечеше в снега и наблюдаваше къщата на Келтънови, Умираше от студ, въпреки че си беше купил дебели ботуши, ръкавици и яке. Вече знаеше плана на къщата, след девет беше разбрал, че и двете момчета спят в една стая, а още преди това — че кучето е доберман и че никой в къщата не е в състояние да му се противопостави, ако се наложи да действа със сила.

Трепкащи светлини привлякоха погледа му към пътя. Приближаваше се кола — бавно си проправяше път през снега. Той се отдръпна назад, да не би случайно светлината от фаровете да се отрази в лещите на бинокъла за нощно виждане. Не видя каква марка е колата, но пък видя, че в нея има двама души.

Колата зави и фаровете угаснаха. Това означаваше, че колата е спряла или пред къщата на Джефърсови, или пред тави на Калаханови. Стори му се странно и реши да проучи по-подробно, така че предпазливо тръгна сред дърветата.

Над главата му тримата Крадци наблюдаваха сияещите енергии на всички на Оук Роуд. След смяната на орбитата на сателита бяха в бойна готовност. Гледаха трептящата тъмнина под тях, виждаха движението на полковник Уилкис между дърветата. Бяха обезпокоени от присъствието на Уилкис тук. Но той не проявяваше интерес към, къщата на Калахан. Кошерът ги беше инструктирал да го оставят на мира, ако не застрашава Конър пряко. Всъщност беше добре да го оставят да действа. Може би се беше хванал на въдицата им.

Майк се върна на първоначалната си позиция. Беше искал да види дали колата е военна. Не беше. Не само това, ами и беше паркирана пред къщата на Джефърсови, Заключението му бе просто: да продължи с изпълнението на плана си.