— Конър е изненадващо добър по физика — обади се Крис. — Посещава курсове за напреднали в университета и работата му е… как да го кажа? Красива. Прекрасно е да се наблюдава и проникновението му в математиката.
Лангфорд заговори с авторитетен глас:
— Господин Калахан, госпожо Калахан, въпросът е, че синът ви е предвиден да бъде точката на контакт между човечеството и една много, много стара и наистина гениална галактическа цивилизация.
На Кейтлин изведнъж й се зави свят. После нещо избухна в мозъка й. Значеше ли това, че брътвежите на Крис не са безсмислици?
Нещо се надигна в сърцето й, усещане за освобождение, сякаш някаква част от нея досега беше заключена, но в този миг бе получила свободата си.
За свое собствено изумление тя замахна толкова бързо, че нямаше време да се удържи, и зашлеви полковника през лицето.
Никой не продума. После Дан се разтрепери. За момент изглеждаше, сякаш ще изпадне в някой от пристъпите си, но после се разсмя. Тихичко. Очите му бяха здраво стиснати, в миглите му блестяха сълзи.
Лорън Глас ахна.
Полковникът потърка бузата си и каза:
— Разбираема реакция.
— Извинете! Аз просто… Дан, спри, моля те.
Той си пое дълбоко дъх. После още веднъж.
— И какво ще правим сега?
— В смисъл?
— С нашето момче. Кой е той? Кои сме ние?
— Позволете да ви дам един съвет — намеси се Лангфорд. — Приемете нещата, каквито са. Не се тревожете за сина си. Той е добре защитен.
— Той има нужда от защита — възкликна Кейтлин. От друга страна, това бе очевидно. Разбира се, че Конър трябваше да бъде защитен, също както и неговата тайна. — Не бива да казвате на никого за това.
— Естествено. Нали се опитахме да го скрием дори от вас.
— Това трябва да стане публично достояние. Аморално е да се крие. — Лицето на Крис сияеше от фанатизъм и възбуда.
В ума на Кейтлин внезапно изплува зловещата мисъл, че той може да излезе по телевизията с тъпия видеозапис.
— Животът на Конър може да зависи от това — каза тя. — Помисли, Крис. Помисли колко различни фанатизирани групи ще пожелаят смъртта му. Колко много правителства ще се страхуват от могъществото му.
— Хм, не бях помислил за това.
— Елате да видите страшната влакова катастрофа на всички времена — викна Конър от вратата; ризата му беше изцапана с боя, беше си нахлупил стара железничарска фуражка. — Гибел на релсите! Елате и вижтеее… — После видя двамата непознати. — О, извинете.
Влезе в стаята.
— Това е Конър — каза Дан. — Това са, ъъ, господин Лангфорд и госпожица Глас. Те са от, ъъ.
— От енорията на „Свети Франциск“ — каза полковник Лангфорд. — Набираме средства за благотворителност.
— Е, моментът май не е най-подходящият за катастрофа… Но пък е страшно хубава!
— Конър има влакчета — обясни Дан, като видя неразбирането, изписано на лицата им. — Много обича да ги блъска.
Конър отстъпи към вратата. Беше усетил някаква студенина около гостите. Със сигурност не бяха от най-приятните хора на света. Но всичките му подозрения се изпариха, когато полковникът каза:
— С удоволствие ще видим катастрофата.
— Чудесно. Подготвях я сума ти време.
— Конър, написа ли си домашните? — попита Крис, докато всички слизаха към стаята му.
— Разбира се — отговори той. — Намерих нов начин за интегрални изчисления, браво на мен.
— Какъв начин?
— Нямам представа! Хвърли едно око и виж дали става така. — Той взе една оръфана тетрадка и я тикна в ръцете на Крис. — А сега позволете да ви представя Голямата катастрофа от далечната деветдесет и седма. Хвърли поглед към Лорън. — Далечна за мен, нали разбирате.
— Конър, това е невероятно — каза Лорън, докато разглеждаше влакчетата. — Роб, погледни. Виж как е изпипано!
— Радвам се, че ви харесва — каза Конър. В гласа му прозвуча нещо, което Кейтлин познаваше много добре. Тези двамата ги очакваше изненада.
Майк Уилкис се върна в колата си. Снегът валеше все по-силно и той не можеше да рискува да го затрупа. Беше обработил няколко от децата, но му трябваше и тази нощ, за да довърши започнатото. Искаше му се проклетите Келтънови най-сетне да си легнат. Реши, че има около час. После нямаше да има друг избор, освен да се откаже от плана.