— Нека да го кажем по друг начин! — продължи той, подтикнат от мълчаливия й протест. — Когато падате от някоя скала и аз ви помогна със силата на ръката си, всичко е наред. Но ако употребя същата тази сила, копая цял ден и спечеля два долара, вие не искате да имате нищо общо с двата долара. Но всъщност това е същата сила на ръката ми, само че под друга форма. Още повече, не става въпрос за вас. Това няма дори да е заем за вас. Просто помагам със силата на ръката си на вашия брат — съвсем по същия начин, както бих му помогнал, ако падаше от скала. Вие сте чудесна наистина — тичате и ми викате: „Не го пипай!“ и оставяте брат ви да падне от скалата. Той има нужда от оня смахнат германец, за да му оправи крака, и аз го подкрепям с ръката си.
Бих искал да видите стаите ми. Стените са украсени със стотици юзди от конски косми. Никаква полза нямам от тях и струват страшно скъпо. Но ги правят затворници и аз продължавам да ги купувам. За една гуляйджийска нощ само съм давал повече пари, отколкото са нужни, за да се плати на най-добрите лекари и да се оправят десет случая като този на брат ви! И запомнете, вие нямате нищо общо с тая работа. Ако брат ви иска да го приеме като заем, не възразявам! Това си е негова работа и вие не трябва да ми пречите да го спася от падане.
Но Диди не се съгласяваше и доводите на Дейлайт станаха по-лични.
— Започвам да мисля, че се изпречвате срещу брат си поради погрешната идея, която се е загнездила в главата ви, че по този начин искам да ви ухажвам! Добре — не е така. По същата логика ще сметнете, че ухажвам всички тия затворници, от които купувам юзди. Не съм ви поискал още ръката и ако го направя, няма да искам да купя съгласието ви! И когато дойда да ви поискам ръката, всичко ще бъде открито и честно!
Лицето на Диди беше гневно и зачервено.
— Ако знаехте колко сте смешен, веднага щяхте да спрете! — извика тя. — Никой мъж не ме е карал да се чувствам толкова неудобно. От време на време току ми съобщавате, че още не сте ми поискали ръката! Не желая да ми я искате! Никога няма да успеете, казах ви го още от началото! И въпреки това постоянно ме заплашвате, че някога ще ми поискате ръката. Искайте я сега, та да ви отговоря и да приключим с тази работа!
Той се загледа в нея с искрено и нескрито възхищение.
— Толкова силно ви желая, мис Мейсън, че не се осмелявам да ви я поискам сега! — каза той така комично-сериозно, че я накара да отметне глава и да се засмее с откровен, момчешки смях. — Пък и както ви казах, аз съм новак в любовта. Никога преди не съм ухажвал жена и сега не искам да направя грешка!
— Но постоянно правите грешки! — извика тя разгорещено — Никой мъж досега не е ухажвал жена, като я заплашва с предложение за женитба, все едно, че държи палка над главата й!
— Няма вече да правя така! — каза смирено той. — Но ние се отклонихме от темата си. Всичко, което казах, си остава в сила. Вие пречите на брат си. Каквото и да сте си втълпили, не бива да му пречите и да му дадете възможност да се излекува. Ще ми позволите ли да отида да го видя и да си поговоря с него? Предложението ми ще бъде съвсем делово. Ще му дам пари, за да оздравее, и ще му взема лихви за заема.
Тя явно се колебаеше.
— И не забравяйте едно нещо, мис Мейсън: става дума за неговия крак, не за вашия!
Диди все още бавеше отговора си и Дейлайт продължи да укрепва спечелените позиции.
— И не забравяйте, че ще отида да го видя самичък! Той е мъж и по-лесно ще се разберем, ако няма жени наоколо. Ще отида още утре следобед.
Глава XVIII
Дейлайт беше съвършено искрен, когато каза на Диди, че няма истински приятели. Въпреки че познаваше хиляди хора и дружеше със стотици, той беше самотник. Не можеше да намери човек или компания, с която истински да се сближи. Градът не предразполагаше към приятелство за разлика от пътищата в Аляска. Пък и мъжете бяха други. От една страна, Дейлайт презираше финансистите и търговците, а, от друга, отношенията му с господарите на Сан Франциско бяха по-скоро удобен съюз. Откровената бруталност на тези господари го беше привлякла повече, но не можеше да ги уважава. Бяха прекалено големи мошеници. В този цивилизован свят предпочитаха полиците пред мъжката честна дума, а дори и тях човек трябваше добре да оглежда. Едно време по Юкон беше другояче. Полици там не вървяха. Човек казваше колко притежава и думата му се приемаше дори при игра на покер.