Ръката, обгърнала рамото й, я притисна и подкани, но той не промълви нито дума.
— Много бих искала да се оженя за вас, но ме е страх! Чувствам се и горда, и смирена, че ме обича мъж като вас. Но вие имате твърде много пари. Точно тука се намесва ужасният ми здрав разум. Даже и да се оженим, никога няма да бъдете мой — мой любим и съпруг! Ще принадлежите на парите си. Знам, че съм глупава жена, но искам моят мъж да принадлежи само на мене. А вие няма да имате свободно време за мене. Вие сте собственост на парите, те ви отнемат времето, мислите, енергията, всичко, карат ви да ходите тук или там, да вършите това или онова! Не разбирате ли? Може би е съвсем глупаво, но чувствам, че мога да обичам много, да давам много, да дам всичко; и в замяна, макар че не искам всичко, искам много — и то много повече, отколкото ще ви позволят парите ви. Освен това парите ви погубват; правят ви все по-лош и по-лош. Не ме е срам да кажа, че ви обичам, защото никога няма да се омъжа за вас. Обичах ви много, още, когато не ви познавах, когато за пръв път дойдохте от Аляска и когато аз за пръв път влязох в кантората. Бяхте моят герой. Бяхте златотърсачът Бърнинг Дейлайт, смелият пътешественик и златотърсач. И видът ви беше такъв. Не мога да разбера как би могла някоя жена по онова време да не се влюби във вас от пръв поглед. Но сега видът ви не е такъв. Моля ви, много ви моля, простете ми, че ви причинявам болка. Искахте да бъда откровена и аз съм. През всичките тези години оттогава вие водите неестествен живот. Вие, човекът, свикнал да живее сред природата, се завряхте в града и приехте навиците му. Вече не сте същият човек и парите ви погубват. Ставате нещо различно от това, което бяхте преди, сега не сте така здрав, чист и приятен. Причината за това са парите ви и вашият начин на живот. Сега нямате тялото, което сте имали тогава. Надебелявате и тая пълнота не е здравословна. Знам, че към мене сте добър и мил, но едно време сте били такъв към целия свят, а сега не сте! Станали сте груб и жесток. Знам много добре всичко това. Спомнете си, че съм ви наблюдавала по шест дена всяка седмица, и то месец след месец, година след година; знам повече и за най-дребните ви прояви, отколкото вие знаете за цялата мене. Жестокостта ви не е само в сърцето и мислите, тя е изписана и на лицето ви. Издълбала е по него характерните си линии! Гледала съм ги как се появяват и растат. Причината са парите ви и животът, който те ви принуждават да водите. Те ви озверяват, развращават! И този процес може само да се задълбочава, докато ви погуби безнадеждно…
Той се опита да я прекъсне, но тя го спря, задъхана и с треперещ глас.
— Не, не; оставете ме да се изкажа докрай! От първия път, когато яздихме заедно, през всичките тези месеци аз само съм мислила, мислила и пак мислила, а сега, след като започнах да говоря, ще кажа всичко, което се е насъбрало в мене. Обичам ви, но не мога да се оженя за вас и да разруша любовта си! Вие се превръщате в нещо, от което накрая не мога да не се отвратя. И сте безсилен да си помогнете. Вие обичате вашата финансова игра повече, отколкото бихте могли да обичате мене. Вашата работа, която е напълно безполезна за вас, ви поглъща изцяло. Понякога си мисля, че по-лесно би било да ви деля наравно с друга жена, отколкото с работата ви. Тогава бих могла да ви имам поне наполовина. Но работата ви изисква не половината, а девет десети, дори деветдесет и девет стотни от вас!…
Запомнете, че за мене женитбата не значи да се докопам до парите на някой мъж и да ги харча. Аз искам самия мъж. Казвате, че ме желаете. Представете си, че се съглася и ви дам само една стотна от себе си. Представете си, че имам нещо друго в живота си, което отнема другите деветдесет и девет части, а освен това разваля тялото ми, прави торбички под очите ми и бръчки в ъглите им, кара ме да погрознявам и загрозява душата ми. Бихте ли се задоволили с тази стотна част от мене? А вие точно това ми предлагате. Чудно ли ви е, че не искам, че не мога да се омъжа за вас?
Дейлайт почака да види дали е свършила и тя започна отново:
— Не съм егоистка. В крайна сметка любовта дава, а не получава. Но виждам съвсем ясно, че всичко, което мога да дам, няма да ви помогне. Вие ми приличате на болник. Вие не се занимавате с работата си, както другите мъже. Вие влагате в нея душата си, сърцето си, цялото си същество. Каквото и да вярвате и мислите, една съпруга за вас би била краткотрайно развлечение! Ето го чудесния Боб, който се тормози в конюшнята! Ще ми купите прекрасен дворец и ще ме оставите в него да се скъсам от прозевки или да си изплача очите, защото не мога да ви помогна и да ви спася. Болестта на работата ще ви разяжда и ще ви погубва. В работата си играете, както сте играли винаги и във всичко, както в Аляска сте залагали живота си по пътищата. Никому не е позволено да пътува толкова бързо и толкова далече, колкото пътувате вие, да работи, колкото вас и да издържа толкова! Не оставяте нищо; хвърляте всичко в това, което вършите…