Но тя поклати глава и сълзите напираха на очите й, когато се обърна и се изкачи по стъпалата.
Глава XX
Когато фериботите заработиха и се разбра, че времето за превоз между Оуклънд и Сан Франциско е наполовина намалено, огромните вложения на Дейлайт започнаха да дават приходи. Но те пак изчезваха, защото той веднага ги влагаше в други начинания. Хиляди от неговите парцели за строеж бяха продадени, построиха се хиляди къщи. Продадоха се и много места за заводи по покрайнините и много места за търговски заведения в центъра на Оуклънд. Всичко това повишаваше цената на огромните владения на Дейлайт. Но както и едно време, той имаше предчувствие и го следваше. Беше започнал вече да взема заеми от банките. Прекрасните печалби, които извличаше от земята, той отново превръщаше в земя и нови подобрения; и вместо да изплаща старите заеми, той сключваше нови. Също както на времето в Доусън, той и сега правеше удари един след друг, но сега знаеше, че предприятията му са стабилни, не са някогашните златотърсачески авантюри.
Някои следваха примера му, но на дребно, купуваха и продаваха земи и печелеха от подобренията, които той правеше. Това трябваше да се очаква и малките състояния, които трупаха за негова сметка, не го дразнеха. Но имаше и едно изключение. Някой си Саймън Даливър с достатъчно пари, хитрост и смелост се беше заел да спечели няколко милиона за сметка на Дейлайт. Даливър също правеше удар след удар, играеше бързо и точно и преобръщаше непрекъснато парите си. Неведнъж се изпречваше на пътя на Дейлайт, също както той се бе изпречил на пътя на Гугънхемър, когато за пръв път хвърлиха око на „Офир“.
Работата по пристаните вървеше бързо; но това беше едно от тези предприятия, които поглъщаха страшно много пари и не можеха да бъдат завършени така скоро, като фериботната система. Техническите трудности бяха големи, копаенето и запълването — гигантска работа. Дори слагането на подпорите не беше леко. Една добра средна подпора, докарана на мястото, струваше двадесет долара, а такива подпори се употребяваха с хиляди. Всички по-близки гори от стари евкалиптови дървета бяха изсечени, а откъм Пюджетсаунд довлякоха огромни салове, натоварени с борови трупи.
Дейлайт не се задоволи да произвежда за трамваите си електричество както по-рано, с малки електроцентрали, а организира и образува компанията „Сиера енд Салвадор пауър“. Тя веднага взе невероятни размери. В долината Сан Йоаким откъм планините надолу към хълмовете при Контра Коста имаше множество градчета и дори един доста голям град, които можеха да бъдат снабдени с електричество и светлина, така че проектът се разшири и включи уличното и къщното осветление. Веднага щом се уреди с местните власти покупката на места за електростанциите, проучвателните бригади тръгнаха и започнаха строежите.
Така си вървеше. Дейлайт изливаше потоци пари в хиляди ненаситни търбуси. Но всичко беше толкова стабилно и редовно, че Дейлайт, който беше роден комарджия и притежаваше прозорливост, не можеше да играе кротко и сигурно. Тук шансовете бяха огромни и той можеше да играе тази игра само на едро. А и единственият му доверен съветник Лари Хегън съвсем не го възпираше. Тъкмо обратното, Дейлайт трябваше да въздържа необузданото въображение на способния морфиноман. Освен че сключваше огромни заеми от банките, Дейлайт бе принуден да издаде акции за няколко от предприятията си. Това правеше обаче само при крайна нужда, а повечето от големите предприятия задържа само за себе си. Между компаниите, в които неохотно допусна участието на други, бяха „Голдън гейт док къмпани“, „Рикриейшън паркс къмпани“, обединената „Уотър къмпани“, „Енсинъл шипбилдинг къмпани“ и „Сиера енд Салвадор пауър къмпани“. Въпреки това той и Хегън държаха контролния пакет акции във всяко от тези предприятия.
За Диди сякаш беше забравил. Но това бе само привидно, защото, макар че се бавеше да се захване със сложния проблем, който тя му поставяше, копнежът му към нея продължаваше да расте. Служейки си със своите картоиграчески термини, той си казваше, че съдбата му е дала най-забележителната карта от цялото тесте и че години наред той не и бе обръщал внимание. Тази карта беше Любовта и тя биеше всички други карти. Любовта беше най-силният коз, петото асо, джокера и оня вид покер, който играеха новаците. Тази карта стоеше над всички други карти и когато му дойдеше времето, той щеше да заложи всичко за нея. Но времето и още не беше дошло. Най-напред трябваше да се свърши някак сегашната игра.