Беше нужна налична пара и ако той можеше да използува целия този приток на пари, всичко щеше да е наред. Но при това положение, той трябваше постоянно да се бори за част от тях. Работата по подобренията бе престанала изобщо и се вършеха само крайно наложителни поправки. Най-жестоката му битка беше с разходите по поддръжката, а тя никога не свършваше. Той безжалостно затягаше пресата на икономиите. Изрязваше всичко, като се почне от доставчиците на едро и се мине през заплатите, та се стигне до хартията за писане и пощенските марки. Когато неговите заместници и началници на отдели правеха чудеса, за да икономисат нещо, той ги тупаше по гърба и изискваше нови икономии. Когато отчаяно отпускаха ръце, той им показваше как могат да постигнат още нещо.
— Получавате по осем хиляди долара на година! — каза той на Матюсън. — Такава заплата не сте получавали никога! Вашето богатство е в една торба с моето. Трябва и вие да поемете част от напрежението и риска. Имате личен кредит в града. Използвайте го! Не плащайте временно на касапина, хлебаря и тям подобните. Разбирате ли? Вземете около шестстотин и шестдесет долара на месец. Тези налични пари ми трябват. Отсега нататък отказвайте на кредиторите си и взимайте само сто долара заплата! За останалото ще ви плащам лихви, докато приключи кризата.
След две седмици той взе списъка на заплатите и каза:
— Матюсън, кой е този деловодител Роджърс? Ваш племенник? Така си и мислех. Той взема осемдесет и пет долара на месец. Отсега нататък да взима по тридесет и пет. Петдесетте ще останат при мене и ще му носят лихва.
— Невъзможно! — извика Матюсън. — Той и сега не може да свърже двата края със заплатата си, а пък има и жена и две деца …
Дейлайт се нахвърли отгоре му с ругатни.
— Не може! Невъзможно! Какво мислите, че ръководя аз? Приют за малоумни? Да храня, да обличам и да бърша носа на цял куп идиоти, които не могат да се грижат за себе си. Не, нямам такива намерения! Сам аз се лишавам от много неща и сега е времето всеки, който работи при мене, също да се лиши от това-онова. Не искам в кантората си хора, които издържат само при добро време! Сега времето е лошо, много лошо и те трябва да се изправят срещу бурята също като мене. В този момент в Оуклънд има десет хиляди безработни, а в Сан Франциско други шестдесет хиляди. Вашият племенник и всички останали в този списък могат или да приемат условията ми, или веднага да напуснат. Разбирате ли? Ако някой от тях закъса, вие лично ще отидете при касапина и хлебаря и ще гарантирате кредита им. Затова намалете съответно заплатите по този списък. Досега съм се грижил за няколко хиляди души, нека известно време сами да се погрижат за себе си! Това е всичко!
— Казвате, че този филтър трябва да бъде сменен — каза той на началника на водопроводите. — Ще видим тая работа! Нека за разнообразие жителите на Оуклънд известно време да пият кал. Това ще ги научи да ценят хубавата вода. Спрете веднага работата! Съкратете тези служители! Отменете всички поръчки за материали! Ще ни съдят предприемачите ли? Нека ни съдят и да вървят по дяволите! Или ще бъдем смазани от бурята, или ще се спасим в пристанището, преди да могат да извадят присъда!
А на Уилкинсън:
— Отменете нощния ферибот! Нека хората мърморят, затова пък ще се връщат рано при жените си! Също и последния трамвай по Двадесет и втора улица и Хъстингс, който има връзка с ферибота в дванадесет и четиридесет и пет! Спрете го! Не мога да го поддържам за двама-трима пътници! Нека вземат по-ранен ферибот или да ходят пеш! Сега не е време за благодеяния. Спрете също и няколко коли през най-напрегнатите часове. Нека правостоящите плащат! Правостоящите ще ни задържат на повърхността.
А на един друг от началниците, който не бе издържал непрекъснатото напрежение на постоянните икономии:
— Казвате, че не можете да направите това и не можете да направите онова! Аз ще ви покажа някои от последните номера в тази игра „мога и не мога“! Ще си подадете оставката ли? Добре, щом искате! Никога досега не съм срещал човек, който да е бил незаменим! А когато някой мисли, че за мене е незаменим, аз просто му показвам най-новите номера в играта и му подписвам паспорта!
И така той водеше битки, принуждаваше, заплашваше и дори убеждаваше, но си пробиваше път. От ранна сутрин до късна вечер трябваше да се бори, да се бори и пак да се бори без никаква почивка. Частната му кантора всеки ден биваше изпълвана с тълпи хора. Всякакви хора идваха да го видят или им беше наредено да дойдат. Ту някое оптимистично мнение за кризата, ту някой виц, ту някой сериозен разговор по работата, ту някой удар от рода на „или се подчинявайте, или си обирайте крушите“. И никой не можеше да го замести. Трябваше непрекъснато да се тика напред, да се натиска, а само той можеше да върши това. И така продължаваше ден след ден, докато целият финансов свят наоколо се тресеше и всеки ден следваха фалит след фалит.