— Всичко е наред, стари приятелю! — казваше заран той на Хегън; и повтаряше същото през целия ден освен по времето на разгорещените битки, когато подчиняваше на волята си хората и нещата.
Сутрин в осем часа той беше вече в бюрото си. В десет часа сядаше в колата и обикаляше банките. Обикновено с него бяха и десетте хиляди долара, които предния ден бяха спечелили фериботите и трамваите му. Те бяха предназначени за най-слабите места в бента на неговите финанси. Едно след друго разиграваше еднакви представления с председателите на банките. Те всички бяха парализирани от страх и той преди всичко изпълняваше ролята си на голям, жизнерадостен оптимист. Времената се оправят. Разбира се, че е така! Вече има признаци. Единственото, което трябва да прави човек, е да изчаква и да се държи здраво! Това е всичко. На изток парите вече се размърдват. Погледнете сделките на Уол Стрийт през последните двадесет и четири часа! По тях се познава накъде духа вятърът! Не беше ли казал Райън така и така? И не се ли говори, че Морган ще направи това и това?
А що се отнася до него, не се ли увеличават редовно доходите от трамваите му? Въпреки кризата все повече хора прииждат в Оуклънд. Дори в продажбата на парцели се забелязва вече известно раздвижване. Ето сега води пазарлък за хиляда акра от крайградските си парцели. Разбира се, той прави жертва, но пък ще намали напрежението за всички и ще повдигне духа на малодушните. Те са трудността. Ако няма малодушни, няма да има и криза. Онзи източен синдикат сега води с него преговори да откупи контролния пакет от компанията „Сиера енд Салвадор пауър“. Не е ли това указание, че идват по-добри времена?
Ако пък банките не се поддаваха на оптимизма му, а молеха и заплашваха или решаваха да започнат бой, Дейлайт трябваше да им отвръща по същия начин. Щом те можеха да заплашват, можеше да заплашва и той. Щом му отказваха на молбата, тя се превръщаше в заповед. А стигнеше ли се до открит бой, изчезваха ли последните остатъци от добри чувства и илюзии, той можеше ума да им вземе!
Но също така знаеше кога и как да отстъпва. Когато виждаше, че стената някъде се клати и неизбежно ще се събори, той я закърпваше с налични пари от трите си компании, които носеха пари в брой. Ако банките фалираха и той щеше да фалира. Трябваше те да издържат. Ако се разоряха и хвърлеха акциите, които гарантираха заемите му на обезумелия пазар, това щеше да е и неговият край. Така понякога освен всекидневната суха пара червената му кола разнасяше и най-доходоносните и стабилни акции, които притежаваше: от „Фериботната компания“, „Обединената водопроводна“ и „Обединените трамвайни линии“. Но това вършеше неохотно, като се биеше за всеки цент.
Когато директорът на търговската банка „Сан Антонио“ се оплака, че има твърде много клиенти, които трябва да поддържа, той му каза:
— Те са дребни риби! Оставете ги да фалират! Аз СЪМ тук едрата риба! От мене ще изкарате повече пари, отколкото от тях. Разбира се, че поддържате твърде много клиенти. Ще трябва да направите избор. Или вие да оцелеете, или те, в това се състои въпросът! Мене не можете да разорите, защото съм твърде силен. Можете само да ми причините неприятности и да объркате себе си! Единственият ви изход е да изхвърлите дребните… И, и аз ще ви помогна за тази работа!
Сред финансовия хаос Дейлайт събра сведения за всички предприятия на Саймън Даливър и помогна за окончателното му разоряване. Банката „Голдън Гейн Нешънъл“ беше ключовата позиция в играта на Даливър и Дейлайт каза на председателя й:
— Помагал съм ви винаги, сега изкачваме последното нанагорнище, а Даливър през цялото време язди вас и мене. Тая работа няма да я бъде! Чувате ли — няма да я бъде! Даливър не може да изкашля и десет долара, за да ви спаси! Оставете го да слезе и да си ходи пеша и ще ви кажа какво ще направя аз! Ще ви давам петачетата от трамвая в течение на четири дни — това са четиридесет хиляди в брой! И на шесто число от месеца може да разчитате на още двадесет хиляди от „Водопроводната компания“! — Той вдигна рамене. — Това са условията ми! Ако щете, приемайте, ако щете, недейте!