— Стигнахме дотам, кучето да изяжда кучето, а аз не пропускам нито едно парче месо, което видя около себе си! — каза Дейлайт същия следобед на Хегън; и Саймън Даливър го постигна участта на нещастниците в кризата, които се намериха с купчини хартия в ръцете, но без пари.
Ходовете и изобретателността на Дейлайт бяха удивителни. Нищо не можеше да убегне от острия му поглед, колкото и незначително да беше. Напрежението, с което работеше, беше страхотно. Не обядваше вече. Дните бяха твърде къси, а в обедните часове кантората му биваше претъпкана с хора, също както и през останалото време. В края на деня биваше изтощен и още по-упорито от друг път търсеше облекчение зад предпазната алкохолна стена. Закарваха го направо в хотела, той отиваше направо в стаите си, където веднага му приготвяха първия от цяла поредица двойни мартини. До времето за вечеря разумът му биваше добре замъглен и кризата — забравена. С помощта на шотландското уиски по време за лягане той беше вече ПИЯН — не буйстваше и не вдигаше шум, нито пък затъпяваше, просто изпадаше под влиянието на лека упойка.
На следващата сутрин се събуждаше с пресъхнали уста и натежала глава, но това бързо минаваше. В осем часа беше вече пред бюрото си, готов за бой, в десет обикаляше лично банките и след това, без прекъсване до вечерта се занимаваше с оплетените комбинации в индустрията, финансовата политика и човешките характери, които се трупаха около него. Вечерта пак се връщаше в хотела, при двойните мартини и шотландското уиски; такава беше програмата му ден след ден, а дните се превръщаха в седмици.
Глава XXI
Въпреки че между подобните си Дейлайт даваше вид на неуморим, препълнен с енергия и жизненост мъж, дълбоко в себе си той се чувствуваше страшно изморен. Понякога под влиянието на алкохола през главата му минаваха разумни мисли много по-ясно, отколкото когато беше трезвен. Така например една нощ бе седнал на кревата с едната си обувка в ръка и разсъждаваше над мисълта на Диди, че не можеш едновременно да седиш на два стола. Все още държейки обувката, той се загледа в накачените по стените юзди от конски косми. Той понесе обувката, изправи се тържествено, преброи ги, като обиколи и двете съседни стаи, за да завърши броенето. След това се върна обратно на кревата и заговори на обувката си със сериозен тон:
— Мъничката е права! Само един стол! Сто и четиридесет юзди и за нищо не ми служат! Само една юзда! А дори и един кон не мога да яздя! Бедният стар Боб! По-добре ще е да го изпратя на паша. Тридесет милиона долара, може би в проект сто милиона или нищо, и въпреки това с какво мога да се похваля? Парите могат да купят много неща. Но не могат да купят мъничката! Не могат да купят и вместимост. Каква полза имам от тридесетте милиона, когато дневно мога да побера само един кварт коктейли? Ако можех да изпия сто кварта коктейли, работата щеше да е друга. Но един кварт — един мизерен кварт! Ето ме мене, тридесет пъти милионер, а работя здравата всеки ден повече от една дузина мъже, на които плащам, и всичко, което получавам, са две безвкусни яденета, едно легло, кварт мартини и сто четиридесет юзди от конски косми, да си ги гледам по стените! — Той огледа тъжно стените. — Мистър Чепик, аз съм пиян! Лека нощ!
Сред закостенелите пияници най-лоши са самотниците и Дейлайт ставаше точно такъв. Той вече почти не пиеше с хората, пиеше си сам в стаята. Връщайки се пребит от работа, той се опиваше, докато заспи, и знаеше, че на сутринта ще се събуди с пресъхнала и горяща уста, за да повтори пак същата програма.
Но страната не успя да се оправи от кризата така бързо, както очакваха. Свободни пари все още не се намираха, макар обикновеният читател на вестниците, финансирани от Дейлайт и от всички други финансисти, да си правеше заключение, че липсата на пари е преминала и че кризата е вече история. Всички публични изявления бяха оптимистични и жизнерадостни, но голяма част от тези, които правеха изявленията, бяха закъсали. Сцените, които се разиграваха в кабинета на Дейлайт и на съвещанията с директорите му, биха опровергали вестниците; когато се обръщаше към акционерите на „Сиера енд Салвадор пауър къмпани“, „Обединената водопроводна компания“ и няколко от другите акционерни компании например, Дейлайт казваше:
— Трябва да дадете! Държите в ръцете си нещо добро, но за да го задържите, трябва да пожертвувате по нещичко! Няма нужда да ви давам обяснения за трудните времена. Аз ли не знам, че продължават трудните времена? Иначе нямаше да сте тука? Както казах и преди, трябва да давате! Аз съм притежател на контролния пакет и работата допря до допълнителни вноски! Или трябва да ги дадем, или да фалираме!