— На чие име? — попита Хегън.
— Диди Мейсън — отговори невъзмутимо Дейлайт. — Изглежда, че тази сутрин не се чува добре по телефона. Д-и-д-и М-е-й-с-ъ-н. Разбра ли?
След половин час той летеше към Бъркли. И за пръв път голямата, червена кола спря право пред къщата. Диди предложи да го приеме в гостната, но той поклати глава и кимна към нейната стая.
— Там! — каза той. — Друго място няма да е подходящо.
Когато вратата се затвори, той протегна ръце и я прегърна. След това сложи длани на рамената й и я погледна в лицето.
— Диди, ако ти кажа ясно и просто, че ще живея в ранчото на Глен Елен, че няма да взема нито цент със себе си, че ще работя за всяка хапка, която изяждам и че никога вече няма да участвам в играта на финансистите и банкерите, ще дойдеш ли с мене?
Тя извика тихичко от радост и той я привлече до себе си. Но в следващия момент тя се отдръпна и дланите му пак бяха върху рамената и.
— Аз… аз не мога нищо да разбера! — каза тя задъхана.
— Още не си отговорила на предложението ми, макар че вярвам, че няма нужда от отговор! Веднага отиваме да се оженим и тръгваме. Вече изпратих Боб и Уолф. Кога ще си готова?
Диди не можа да сдържи усмивката си.
— Божичко, какъв мъж! Като ураган! Съвсем съм объркана. А още нищо не си ми обяснил!
Дейлайт се усмихна в отговор.
— Виж какво, Диди, картоиграчите наричат това игра с открити карти. Стига вече сме флиртували, стига сме си правили фасони и сме си играли на любов отдалече! Нека кажем всичко направо — истината, цялата истина, и нищо освен истината. Отговори ми сега на няколко въпроса, а после и аз ще ти отговоря! — Той млъкна за малко. — Всъщност аз имам само един въпрос: обичаш ли ме достатъчно, за да се ожениш за мене?
— Но… — започна тя.
— Без „но“! — прекъсна я остро той. — Играем с открити карти. Когато казвам да се оженим, имам пред вид това, което казах още от началото, че ще идем да живеем в ранчото. Обичаш ли ме достатъчно, за да дойдеш с мен?
Тя го погледна, след това клепачите и се спуснаха и от цялото и същество сякаш се излъчваше съгласие.
— Хайде, тогава да тръгваме! — Мускулите на краката му се напрегнаха несъзнателно, като че искаше да я поведе към вратата. — Колата ми чака пред вратата. Няма какво да се бавим, вземи си само шапката!
Той се наведе над нея.
— Мисля, че е позволено — каза той и я целуна.
Целувката им беше продължителна, после тя първа проговори:
— Още не си отговорил на въпросите ми. Как е възможно всичко това? Как е възможно да напуснеш работата си? Да не се е случило нещо?
— Не, още нищо не се е случило, но скоро ще се случи! Взех присърце твоята проповед и се покаях. Ти си моят бог и аз идвам да ти служа! Всичко останало може да върви по дяволите. Ти беше права. Бях роб на парите си и понеже не мога да служа на двама господари едновременно, оставям парите настрана. Предпочитам тебе пред всичките пари на света, това е всичко! — Той отново я притисна в ръцете си. — Сега си моя, Диди, наистина си моя! Искам да ти кажа и още нещо! Изпих последната чаша алкохол. Омъжваш се за вкиснат от уиски мъж, но съпругът ти няма да е повече такъв. Той ще се превърне толкова бързо в друг човек, че няма да го познаеш. След няколко месеца, горе в Глен Елен, ще се събудиш някоя сутрин, ще откриеш в къщата един съвсем непознат човек и ще трябва отново да се запознаваш с него. Ти ще кажеш: „Аз съм госпожа Харниш, а вие кой сте?“, а аз ще кажа: „Аз съм по-младият брат на Елам Харниш. Току-що пристигам от Аляска, за да присъствам на погребението!“ — „Какво погребение?“ — ще попиташ ти. А аз ще кажа: „Ами че на погребението на онзи негодник, картоиграч и пияница Бърнинг Дейлайт, дето умря от затлъстяване на сърцето, понеже цели дни и нощи играеше на бизнес! Да, госпожо — ще кажа аз. — Да, той наистина беше безнадежден случай, но ето че аз дойдох да го заместя и да ви направя щастлива! А сега, госпожо, ако ми разрешите, докато вие приготвите закуската, аз ще се разходя до ливадата и ще издоя кравата!“
Той отново я хвана за ръка и тръгна към вратата. Когато тя се възпротиви, Дейлайт се наведе и я зацелува.
— Наистина съм жаден за тебе, мъничката ми! — прошепна той. — Пред тебе тридесет милиона приличат на тридесет цента!
— Седни и бъди разумен! — помоли го тя, с изчервени бузи, а златистата светлина в очите и беше по-златиста от всеки друг път.
Но Дейлайт беше твърдо решил и седна само след като я притегли до себе си и я обгърна с ръка.
— „Да, госпожо! — ще кажа аз. — Бърнинг Дейлайт наистина беше добро момче, но по-добре, че се махна! Той напусна живота на открито, не се завиваше вече в заешки кожи и не спеше в снега и отиде да живее в градските кокошарници. Той навири крака, престана да работи и взе да живее само с мартини и шотландско уиски. Той мислеше, че ви обича, госпожо, и полагаше някакви усилия, но коктейлите обичаше повече, повече обичаше парите си, повече обичаше и себе си, пък и всичко друго обичаше повече от вас. — А след това ще кажа: — Госпожо, погледнете ме, само за да видите колко се различавам от него! Не изпитвам жажда за коктейли и всичките пари, които имам, са само един долар и четиридесет цента и трябва да купя нова брадва, понеже старата е съвсем захабена, и мога да ви обичам десет пъти повече от първия ви съпруг! Виждате ли, госпожо, той беше съвсем затлъстял. А по мене няма и грам тлъстина! — Тогава ще навия ръкав, да ги покажа ръката си, и ще кажа: — Госпожа Харниш, след като бяхте женена за тази стара, тлъста торба с пари, ще се съгласите ли да се омъжите за такъв млад и строен момък като мене?“ А ти само ще изтриеш една сълза, пролята за бедния, стар Дейлайт, и ще се наведеш към мене със съгласие в очите, а аз може би ще се изчервя малко, защото съм много млад, и ще те прегърна както сега, а после — после ще се оженя за вдовицата на брат си и ще изляза да свърша някоя и друга работа, докато тя сготви нещо за хапване!