Но тя се отдръпна от ръцете му, които я прегръщаха.
— Ти си луд, Елам!
— Наречи ме пак така! — прошепна той във възторг. — Това е по-сладко от звука на милионите!
Тя не обърна внимание на думите му.
— Това е лудост! Ти не знаеш какво правиш!…
— О, напротив, знам — увери я той. — Старая се да спечеля най-съкровеното желание на сърцето си. Та малкото ти пръстче струва повече.
— Бъди за момент разумен!
— Никога не съм бил по-разумен през живота си. Знам какво искам и ще си го взема! Искам тебе и живот на открито! Искам краката ми да са далеч от паважа, а ухото от телефона! Искам едно малко ранчо сред най-красивата местност, която бог е създал, и искам сам да върша всичката работа из ранчото — да доя кравите, да цепя дърва, да чистя на конете, да ора земята и всичко останало; искам също и ти да си с мене в къщата! Уморен съм от всичко друго и ми е опротивяло. Аз съм най-щастливият човек на този свят, защото имам нещо, което не се купува с пари. Имам тебе, а тебе не могат да те купят нито тридесет милиона, нито триста милиона, нито тридесет цента…
Едно почукване на вратата го прекъсна и той остана да се вглежда възхитен в „Седящата Венера“ и другите хубави дреболии на Диди, пръснати из стаята, а тя отиде да се обади на телефона.
— Обажда се мистър Хегън — каза тя, като се върна. — Той чака на телефона. Казва, че било много важно!
Дейлайт поклати глава и се усмихна:
— Кажи, моля те, на мистър Хегън да затвори. Аз приключих с кантората и не желая да слушам каквото и да било!
След една минута тя пак се върна.
— Той отказва да затвори. Каза ми да ти кажа, че в кантората те чакат Ънуин и Харисън. Мистър Хегън каза, че Гримшоу и Ходжкинс си имат неприятности. Имало изгледи да фалират. Каза и нещо за поръчителство.
Тези сведения бяха наистина поразителни. И Ънуин, и Харисън представляваха големите банкови корпорации, а Дейлайт знаеше, че ако фирмата „Гримшоу и Ходжкинс“ фалира, тя ще повлече доста фалити след себе си и положението ще стане твърде сериозно. Но Дейлайт се усмихна, поклати глава и със стереотипния глас, който употребяваше в кантората, каза:
— Мис Мейсън, ще бъдете ли така добра да кажете на мистър Хегън, че няма какво да се прави и да затвори телефона!
— Не прави това! — каза умолително тя.
— Гледай и ще видиш! — мрачно и твърдо отвърна той.
— Елам!
— Кажи го отново! — извика той. — Кажи го отново и цяла дузина Гримшоувци и Ходжкинсовци могат да се разорят!
Той я хвана за ръката и я привлече към себе си.
— Остави Хегън да виси на телефона, докато се измори. В ден като този не можем да изхабим нито минутка за него. Той е влюбен само в книгите и нещата, а аз държа в ръцете си истинска, жива жена, която ме обича, въпреки че през цялото време се опъва!
Глава XXIII
— Но аз знам нещичко за войната, която водиш от толкова време — възрази Диди. — Ако спреш сега, всичко, което си направил, всичко ще бъде разрушено! Нямаш право да се откажеш! Не можеш да се откажеш!
Дейлайт беше упорит. Той поклати глава и се усмихна закачливо:
— Нищо няма да бъде разрушено, Диди, съвсем нищо. Ти не разбираш тази спекулантска игра. Всичко се върши на хартия. Не разбираш ли? Къде е златото, което съм изкопал от Клондайк? В двадесет доларовите златни монети, златните часовници и сватбените халки. Каквото и да стане с мене, златните монети, часовниците и сватбените халки ще останат. Да предположим, че умра сега. Това няма да се отрази с нищо на златото. Същото е и с нашето положение. Всичко, което имам, е на хартия. Имам документите за хиляди акра земя. Добре. Нека изгоря заедно с хартията! Земята нали ще остане? Дъждът я мокри, семената поникват от нея, дърветата растат отгоре и, къщите седят, а трамваите пътуват по нея. Работата се върши само на хартия. Да изгубя хартиите или да загубя живота си, е все същото; това няма да промени нито песъчинка, нито пък ще извърне настрана една тревичка! Нищо няма да се загуби — нито една подпора от пристана, нито един клин от релсовия път, нито грам дим от комините на фериботите. Трамваите ще продължават да се движат независимо дали аз или някой друг държи документите. Потокът се устреми към Оуклънд. Хората започват да се стичат насам. Отново продаваме места за строеж. Потокът не може да бъде спрян. Независимо какво ще стане с мене и хартиите, тези триста хиляди души ще дойдат. И ще има трамваи, за да ги возят, и къщи, за да ги приютят, и вода, за да пият, и електричество, за да се осветяват, и всичко останало!
По това време Хегън пристигна с автомобил. През отворения прозорец чуха свирката му и го видяха да спира до голямата червена кола. В колата бяха Ънуин и Харисън, а до шофьора седеше Джонс.